Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2016 17:38 - “Panopticum idiotorum rusticum”, или Обозрение деревянского идиота
Автор: aquilla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1484 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Идиот : от гръцки ιδιώτης –idiotis- „частно лице“, „обикновен човек“. В Древна Елада с “идиот” означавали онези граждани, които не се грижели за общите работи и не участвали (а имали това право) в избирането на ръководните органи в съответния древногръцки полис. По тази причина били приемани от елините /и съответно от римляните/, за слабоумни.”  

 

 

    -Да имате на представа колко ви е часа? Благодарско. А да ти се намират малко от рибарския конец- 4-5 метра за мойта въдица? А така, още едно благодарско. А една цигара в повече да ти се намира? Нямаш ли друга? Тюхх... Тогава дай една “дръпка” от твойта, че са ме нафърчали едни нерви... Имаш почерпка от мене довечера в селския ресторант. Идвал ли си друг път в нашето Горно Вапцово? Не съм те виждал насам. Не че и ние сме много за гледане... Така сме се овапцали, че сме се омацали отвсякъде. Народа ни глупав бе. Едно време се падаше по един “селски идиот” на село- толкова беше квотата. А сега са от пет нагоре. Без да броим полуидиотите. Ей ги – наредили са се отсреща реката един до друг. Тия всичките са ергени- без попа- той си има попадия. И още нещо общо имат- отгледани са основно от бабите си. Без попа. Не са осиновени, а “овнучени”- така като че е правилно да се каже. Ти да си забелязал случайно, че всеки е “проекция” на баба си- дето го е отгледала? Ей ти примерите отсреща.

 

    Оня първия, дето надига бутилката по-често от въдицата, е Вачо Балсамирания. Тоя прякор му излезе, откакто взе да повтаря, че “Хубавото вино е балсам за сърцето”. Пише се познавач на домашни вина и други староергенски удоволствия. Тяхната рода, ако имаха фамилен герб- на него щеше да има нарисувано шише с ракия под кръстосани сливов клон и лозова пръчка, и да пише с големи букви: “ПУКНИЦА ДО ДУПНИЦА”... Баба му Зорка прехвърли 90-те. Заран, още не отворила очи, и слага джезвето на печката. Ама не с кафе, а с греяна ракия. А Вачо е странна птица- хем пияница, хем курварин. Хвърля парите си основно по пиене и жени. Като вземе заплата, я дели на две- първата половина за в кръчмата, а другата половина именува “Курвентируема валута”, или ”Платено-клатено”. Само когато харчи втората половина, можеш да го видиш избръснат, и миришещ на одеколон. И не подбира младо, старо. “-Тая жена ли била стара бе, бай Рангеле?”- ми вика един път- “Нали не е била в четата на Филип Тотю, как ше е стара?”...

  Най-го мразя като се изтъпани в кръчмата и започне да каканиже “житейското си кредо”, дет му вика: “-Аз признавам, ако е риба- да е шаран! Ако е жена- да е блондинка с големи цици! Ако е кола- да е мерцедес! Ако е храна- да е пържола! Ако е пиене- да е уиски!” Прави се на максималист. Иначе шаран не е хващал откакто се скъса дигата на язовира, с големоцицеста блондинка не съм го виждал никога, пържола е ял последно на новобранската си вечер, за уискито- кво да ти кажа- разправя, че насадил една лозова пръчка дето я държал преди това три години в едно шише ракия- да и придаде цвят, и пръчката пуснала корен, и сега гроздето му е с аромат на бърбън- глупости на търкалета. А в запорожеца му спят бездомни кучета.  Като стана въпрос за кучета- неговото собствено куче израсна заедно с прасетата му, имаха общо “детство” така да се каже, и сега вместо да пази къщата и да лае по натрапници- само гледа я картоф да отмъкне, я гнили ябълки по двора да търси, я в торището да рови. Най-голямото кучешко геройство “на ползу стопанину” е да гони кокошките по двора и да скубе перата от задниците им. Питам го: “-Абе ти къде намираш толкова пари и за пиячка, и за курволяк- като те знам каква ти е мижава заплатата?” А той съучастнически ми обяснява:

“-Виж ся, има една магия- изпитана марка. Ако искаш парите да идват при тебе- вземи един син домат, разполови го по дължина, сложи пет лева вътре, затвори го отново, завий го с орехова шума, и го зарови по пълнолуние под широколистна топола. Аз редовно го правя, и ей го- вчера намерих два лева пред кръчмата! Пък ако не дай си боже, магията някой път не подейства- ще плащам на мадамите със жито!”

 Оня ден го гледам- отстрани до дувара на църквата, клати се като пиян петел на оруглица, и върти нещо отпред. Минавам покрай него, а той се ухилил, и ми вика: “-Глей, бай Рангеле-  струята се върти като на Илияна Раева лентата !...“ Луд за връзване...

                                   _          _          _

 

 

    Оня до него- с мръсните маскировъчни дрехи, е Жечко Трапера. Пръв природолюбител, ама нечистоплътен. Бяга от водата бе, като акар- от билков шампоан! Тия дрехи за последно ги е прал сигур по Арангелова Задушница. И оправдание намира : ”-Дядо е ходил с беневреци, и се е къпал един път на шест месеца. И аз няма да се мия като чайник- всеки ден!” И много докачлив. За най-малкото нещо се тросва: ”-На баба ти хурката!”. Тая бабина хурка си беше обект на специално Жечково внимание още като беше гимназист. Докато веднъж съзерцавал баба си как преде, изчислил че броят на оборотите на хурката за един час, ако се преобразуват в метрична линейна система- ще покрият разстоянието от Земята до Юпитер!
 

  От всички дето се събират в селския ресторант, тоя е най-досаден. Дава примери от животинското царство- за логично и разумно поведение. Неведнъж съм му правил забележка- като посещава поне публично място да вземе да се изкъпе преди това, да не ходи черен кат гарга, а той само това чака. Лепне се на мойта маса, подпре ме с рамо, и почне да философства: “-Бай Рангеле, гаргата никак не е глупаво животно. В града ако идеш, и се загледаш нагоре към светофара- ще я видиш как чака с един орех в човката кацнала на светофара отгоре. Докато показва “червено”- държи си ореха и си трае, светне ли “зелен светофар”- пуска ореха на колите под гумите, за да не си хаби човката да ги троши!” Друг път ме пита: “-Бай Рангеле, ти като си толкова умен - можеш ли да идеш до Танзания без документи, багаж, пари, дрехи и без да използваш нито една дума? Не? А лястовичките могат!...” Или: “Ами ако славеят ЗНАЕ, че това в гнездото му- кукувичето- не е неговото птиче? И въпреки това го храни? Глупави били животните, как пък не!...”

  Веднъж аха- да ме прасне с едно лимонадено шише по главата- само щото съм бил настъпил една пчела- а тя била имала всичко на всичко 25 дена, за да живее. “-Що ти трябва, бай Рангеле, и ти да се наредиш до враговете на пчелите? Осите малко ли ги морят?” Вземе един молив, и почне да прави сметки на парче амбалажна хартия. “-Виж сега, когато осите нападнат кошера- една оса убива една пчела за 12 секунди. Което прави... 5 пчели за минута, ако имаме 30 оси, това прави... 166 пчели за минута, за 1 час- 10 000 пчели, за 3 часа- 30 хиляди убити пчели!” - и удря със замах точка с молива в края на изчислението. “-Ако така ги газим като тебе и осите, ще ядем мед- на куково лято!”

 Хвали се, че разбирал езика на животните- като цар Соломон. Само с плъховете нещо не може да намери обща приказка. Те плъховете бягат от мазето му, щото усещат токсични вредности.

 Наскоро беше насадил цвете у една дупка на асфалта- насред шосето. Ама да видиш чудо- цветето живя две седмици- и загина не от някоя автомобилна гума, а от калната подметка на Вачо Балсамирания.

 Абе, сложен и непредвидим му е живота на Жечко- като плетените терлици на баба му. При нейната плетка  не се знаеше като се почне- какво ще се получи накрая- терлици ли, чорапи ли, и кой номер ще е. Оня ден- увесил нос, мърда устни, пак смята нещо. Питам го- какво изчислява пак, а той: ”-Знаеш ли, толкова сме изпаднали, че даже извънземните не щат да дойдат да правят житни кръгове при нас... А то житни кръгове не се правят в полета с магарешки бодил, туйто!...”

 Поп Ставри му вика: “-Жечко, вземи се ожени, че да мирясаш от тия гарги, твари и извънземни! И без това не съм служил венчална литургия отдавна- да отпушиш тоя селски ергенлък, че да повлечеш крак, и други след тебе! А той философства: “-Сложна работа е това, попе. Аз, ако река да се женя- ще е за красива жена. Да, ама... с красива жена човек е нещастен, щото ще има голяма конкуренция, и тя рано или късно ще му изневери, няма да устои. Ако ли пък устои, пак ще е нещастен, щото ще я загуби рано- все пак, ангелите служат само на Бога, нали така отче?” Такива ги реди едни, и се подхилва...

                                   _          _          _

 

 

За поп Ставри рекох, той е третия отсреща. Неговият Требник в църквата е нашарен отстрани с разни бележки попски. “През лето еди-кое си незнайна и безцярна болест натисна пипера...”- записал попът. Нататък: “-Не е ”черната въшка”- нея мойте миряни я познават добре и се борят- с Божията и моя помощ- горе-долу успешно...” Аз така, се съмнявам, че дедо Господ се е ангажирал персонално с борбата против “горновапцовската черна въшка”- ама как да обясня на поп Ставри... Казах му веднъж да не драска глупости по светата книга, а той: “-Не вменяй мене, Рангеле, въгарцу задником твоем живущий !”- и се кръсти пред иконостасът...

 Те с попадията имат всичко на всичко три кокошки, и снасянето на яйце в тяхната къща си е събитие с литургийна важност. Почне ли да куткудяка кокошката откъм полога- след нея почва да кукурига петела, а след него попа почне да опява на стълбите пред къщата: “-Да славится успение кокошее, нине и присно, и петлу- отцу возхваляемий кукуриганием яйцеснесением твоем, амииин !”...

 Когато дойде демокрацията, Поп Ставри реши да не изостава по-назад от другите и направи фирма. Мисли, въртя, сука- как да стане, като е божи служител и няма право, ама измъдрува нещо. Записа фирмата на името на сина си, и като се започна една- то не беше продажба тапети “втора употреба”, то не бяха пестициди, “биоензими на едро”... Вачо го подбъзикваше:

“-Отче, що не разработиш програма за пенсионно осигуряване на проститутки, пък да я патентоваш?” – е тогава чух попа да псува за пръв път.  Ама не се предава. Като не потръгна нищо, реши да разкрие “телефон на доверието”. Имал готови методите от “тайната на изповедта”, за да завърти малко пари от импулсния телефон, ма в крайна сметка направи попадията “оператор на нощна еротична линия”. Попадията му дежурила две-три нощи на телефона, обаче изпаднала в нервна криза, щото от четирима човека дето се обадили- двама и казали че е “курва”, третия- че е “крокозъбел недоклецан”, а четвъртия- нощен пазач в некакво предприятие- поискал да му разказва мръсни вицове по телефона. На другия ден тя ходи при докторчето да и бие успокоителни инжекции, и- дотук с “импулсния бизнес”. Преди време в Горно Вапцово го пратиха това докторче по разпределение, и попадията беше първата му пациентка. Тя тогава го ошашави с едни стомашни болки, и какви ли изследвания не и пусна докторчето за да определи диагноза, но нищо не разбра. Добре че накрая фелшера и направи една клизма, та я оправи. Оказало се, че тя ходила при снаха си на гости в града, и след всяко къпане на попадията в банята- снахата тичала да мие банята с белина. Попадията си рекла: “Лелее, какво ли ше направи тая жена, ако пък ида по голема нужда?- и се стискала десет дена, докато траело гостето. Което и объркало стомахът, де... ама да е жив и здрав фелшера.

 За поп Ставри беше въпрос... Лаком човек. “За мъртвите- у душа, за живите- у гуша”- това му е девизът. Вървим с него оня ден двамата, и срещаме секретарят на общината. Поздравихме се, разминахме се, а попът след него :”-Тц, тц, наближи и на тоя човечец краят...” Аз го питам- “-Що мислиш така бе попе, виж го какъв е здрав и червендалест бумбарак?”, а той:

“-Здрав, ама не е в това проблема. Секретарят прави-струва, до две години трябва да предаде Богу дух, защото парцелата му в гробищата е за 10-годишно ползване, и ако не я запълни в рамките на срока- му се начислява лихва.”  “-Добре де”- питам го- “ама в тоя парцел не погреба ли той баба Радка наскоро, майка му?” А поп Ставри поглажда брадата, и обяснява:

“-Има си начини, чадо- ше го разкопае, ше го третира с биоензими, ще му ги таксувам на цени заводски, ще се разложи трупът по-бързо, и така. Всичко опира до таксата, Рангелее... нали знаеш че има и такса “акт за раждане”- човек почва да плаща още щом се роди на тоя свят...”

                                   _          _          _

 

 

Другият пишман-рибар е “Боленздравноси”- така го знаят всички. Никой не му знае името. Той не е тукашен- пришълец е. Уж дойде да се жени за Бонка- чистачката на кметството- ама тя го заряза, а той остана да живее в село. Той беше следващото сериозно предизвикателство за докторчето. Баш през есента на Боленздравноси  му се случиха две нещастия- коня му го откраднаха, а магарето му преяде с тикви и умря. И нашия взе да се носи по улиците като гъшо перо из локва- унил, не приказва с никой, залита и се подпира по оградите. Докторчето го забелязало и му рекло: “-Ей чиче, ела в здравната служба да те прегледам, че не ми харесваш!”. Там му завирал един термометър къде ли не- в гъза, в устата - температурата все 38 градуса, а нашия без никакви оплаквания. И тамън докторчето да се допита пак до фелдшера за помощ- и Боленздравноси го успокоил: “-Не бой се, не съм болен, яд ме е за магарето че бех решил да го продам и с тия пари да пусна фишове за тотото, че се беше събрал голям джакпот. А за температурата не се притеснявай- нашата рода сме си така, викат ни “Топлата фамилия”.

И му разказал историята дето на нас много пъти ни е разказвал в кръчмата- /тя малко като тия каубойските филми, дето им викат “уестърни”/- как баба му Стоена, на която и били намерили жених, и направили годеж, пък на сбора вижда дедо му Цветко, влюбили се от пръв поглед, разбрали се да избяга, на сватбата- “аху-иху- а наздраве!”, обаче булката се измъкнала, и с булчинската рокля прецапала реката, а оттатък я чакал дедо Цветко с дружина. Взимат я, и почват да гърмят с пушките- от кеф, че са я откраднали, да ама сватбарите се вдигат, и почват да гърмят и те... Обаче дедо Цветко го било ухапало нещо, и след една седмица на сватбата дето направил, се бил много разболял от малария, та попът му разрешил на венчавката да седи на един стол, а булката баба Стоена до него- права. И понеже дълго време бил с температура- така си и правил децата- с температура- отпосле всичките чичовци и лели на Боленздравноси били по-горещи “телесному” от другите, и така им излязло прозвището “Цветковата топла фамилия”. От цялата история поне му разбрахме фамилията. В списъка дето кмета направи на желаещите да участват в банкета по случай новия ресторант, тъй го е и записал: “Боленздравноси Цветков.”

  Не е лош човек, ама скръндзав. Дет се вика, толкова стиснат, че чака да завали градушка, за да си напълни хладилника с лед. А по празници да го видиш- пече агнето на нощна енергия- за по-евтино. Три пъти го слага през нощта да го пече- и трите пъти го изгаря, щото заспива до печката. Замирише ли на изгоряло- цяло село знае, че е пекъл агне на нощна енергия... По Великден ходих при него- гледам го- седнал си самичък, боядисал си две великденски яйца, и си чука едното в ръба на масата. Саможивляк...

 А докторчето, когато настана “грипавото” време, се видя в чудо- какви ли рецепти не изписваше, обаче народа продължи да киха, да се цифляви и да мрънка: “що ли ни пратиха тоя недоучил доктор, дето с една кихавица не може да се оправи!” Тоя път докторчето не си спести унижението, а- директно при фелшера. Фелдшерът се прави на важен : “-Докторе, ти може и да си с висшо /много го беше яд фелшера че не е вишист/, ама да ти обясня за нашия грип- щото си има специфика. Викаме му “горновапцовски чихутрът”. Нашенска си епидемичност. Грипавият пърди, докато киха, и обратното. Запомни, че лекарствата не вършат работа!- само на баба Кева отварата от “змийска хурка” и тарантуповец”. И така, двамата плюс баба Кева, съвместно и екипно с помощта на отварата, се справяха със селския “чихутрът”...  

                                   _          _          _

 

 

  Оня до тях, дето лови риба костюмиран, е Илиев Инженера. Баба му Пелагия завършила навремето “Роберт колеж”- където усвоила разни европейски мурафети- от плетене дантела на една кука, през подреждане на вилиците по английския начин, до “Бонжур” на френски.

Майка му- Розалия, също образована жена- беше “старши научен сътрудник- втора степен”. 

“-Животът ми премина покрай фораминиферите”- повтаря тя, откакто е навършила пенсионна възраст.  Цело село се чудеше какви са аджеба тия фораминифери, дето никой не ги е виждал у село, нито пък у двора им, докато се оказа че това били едни миниатюрни водорасли, дето тя ги била изследвала с микроскоп.
Илиев се роди късно, щото майка му беше бездетна дълго време, та ходи чак до Карлови Вари- да си лекува безплодието, сигурно затова Илиев е некакси по чешки русоляв, и никой не може да го надпие с бира. Тя даже успя да доведе чешкия лекар- сватба дигнаха, ама чехът и тегли един бой- баш деня преди сватбата, та на булката се наложи да сложи плътен воал от мездренско хасе, за да не и се вижда синината под окото от тупаника на младоженеца. Той след една седмица избяга, ама нейсе.

 Помня го Илиев от малък, майка му му попиваше пишката със специални дезинфекционни салфетки, дето си ги носеше с нея, в случай че му се допикае. Така си и израстна момчето- с насаденото му пак от нея внушение, че една от най-големите опасности в живота е да се ядат немити ябълки. Мие една ябълка по десет пъти, че я и дезинфекцира с карбол даже. Чистофайник до немай-къде. И винаги костюмиран. Той пък се опита да подобри семейните постижения по образованост- учи ядрена физика 18 години. Ама докато завърши- и той се пропи.

 Илиев е кръстил селската кръчма “Горновапцовски андронен колайдер- ускорител на елементарни частици”. Като се налее алкохола по масите, той- като истински ядрен физик, дава “старт” на ускорението. Не казва “Наздраве”, а “Старт!”. Понякога самият той така се “ускорява”, че по пътя от кръчмата закъм дома често подминава къщата си и се събужда на другата сутрин, както си е костюмиран, в копривака оттатък гробищата.

 Когато по едно време ремонтираха кръчмата и я нарекоха “Селски ресторант “Минзухар”, нужника го направиха “тоалетна по английски образец”- със седалка. Кметът даде банкет, духова музика доведе, томбола организира. Ама нашите- диванета. Още със сядането Илиев се сдърпа нещо с Вачо: “-Аз, вика, до тоя прононсиран циротик няма да седя!” Скочи и Вачо, и тъкмо ги разтърваха, успокои се обстановката, кмета прочете приветствието, и докато всички чакаха- по навик- Илиевия “старт!”- и той изчезна някъде. Идва след малко, и вика като да го чуят всички: “-Бонке ма, онова дето си го оставила в английския клозет, стърчи като на подводница перископът!” Наша Бонка, понеже незапозната с думата “перископ”, ама с предчувствието, че е сътворила нещо нередно и банкетоопасно, се завтича към клозета, а Илиев вика след нея: “-Не тичай, късно се сети! Аз го извадих, начупих и пуснах водата. Ама другия път ти ще си го чупиш с голи ръце. Да знаеш, че не съм длъжен да ти троша лайното!” Чистофайник, ти казвам... Бонка умря от срам, жената... То най-лютата клетва в наше село е: “Да ти се изсере в устата цялата Дерменджийска рода!” А Бонка е от Дерменджийската фамилия... Тоя случай беше повод за разбунване на духовете до степен, че някои беха на мнение, че новото английско седало създава некои неудобства, и да си върнем стария, турски тип клекало, поради факта че там такива недоразумения като Бонкиния “перископ” са изключени, някои по-консервативни даже си искаха външния нужник. Срам, ти казвам...

 

 Ония “еднаквите” риболовци са близнаци- Донко и Тонко. Двамата са полуидиоти, общо правят един идиот. Аз други близнаци- така цветисто да се псуват един-друг “на майка”- досега не съм виждал... Ама хайде за тях друг път ще ти разказвам- ако дойдеш пак за риба покрай Горно Вапцово. Давай да събираме въдиците и да вървим към ресторанта, че захладня...

 

                                   *                      *                      *

 

С благодарност към медицинския персонал в УМБАЛ “Света Анна”София АД- “спомоществовател” на първично- наративното произведение.


image




Гласувай:
7
0



1. slavimirgenchev1953 - Чудесни истории.
01.04.2016 19:47
В Чудомировски стил. Чакаме продължението. Тези случки са разказвани на медицинския персонал от "Св. Анна", а той - на вас ли?
цитирай
2. kpd - Много добър разказ. Браво!
02.04.2016 13:44
Много добър разказ. Браво!
цитирай
3. aquilla - Благодаря :-)
03.04.2016 14:11
Аз самият бях част от персонала на тази болница:-) Когато имаш на разположение в джоба постоянно листче и химикал, могат да се черпят сюжети навсякъде- във влака, на морето, дори пред кварталния магазин... Лек ден и дано музата ви тормози по-честичко! :-)
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Споделих разказа във Фейсбук
03.04.2016 18:17
и всички, които го прочетоха, са във възторг.
След операцията от ААА д-р Филева ми е кардиолог! Доволен съм много от нея.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aquilla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 115152
Постинги: 33
Коментари: 60
Гласове: 527
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031