“В днешно време социолози от целия свят отдавна говорят за особеностите на новото поколение, израснало в интернет. Наричат го поколението “Y”. Всъщност поколението Y следва след поколението “X”, чиито представители се попълват от 70-те години, а пък поколението “Z” са най-новите и изглежда последните представители в човешката история, т.е. те са родени през 90-те години и са деца на поколението “X”. Това, изглежда, трябва да ни убеди, че сме достигнали до края в развитието си като социални животни.”

 
   “Мила сестрице Мери, боя се, че ще загубиш ума и дума, като прочетеш писмото ми. Ако нашият най-голям брат Джери не ти е писал досега, ще научиш с учудване, че сега се намираме в Калифорния и че бедният Томас е мъртъв. Тръгнахме от ..... през юли с много провизии и с два чифта волове. Всичко вървеше много добре, докато стигнахме на шест-седемстотин мили от Калифорния, когато ни нападнаха индианците. Намерихме места, където са убивали емигранти. С нас имаше още един пътник, две пушки и един револвер, така че изляхме всичкото олово, което имахме, на куршуми и закачихме така оръжието на фургона, че да можем веднага да го вземем. Беше около два часът следобед, подкарахме добитъка малко настрани, когато съвсем близо до фургона кацна един полски глухар /a prairie chicken/.

 Джери грабна една пушка, за да го стреля и каза на Том да подкара воловете. Ние с Том подкарахме воловете, а Джери и пътника продължиха нататък. После, след малко, оставих Том и настигнах Джери и другия човек. Джери спря, за да ни настигне Том, а аз и човекът продължихме и седнахме край едно поточе. След няколко минути чухме някакъв шум, после три изстрела /те всички са уцелили бедния Том, струва ми се/. После нададоха бойния вик и цели двадесет червенокожи се спуснаха към нас. Тримата, които застреляха Том, бяха скрити встрани от пътя в храстите.

 Мислех, че Том и Джери са убити, така че казах на другия човек, че Том и Джери са мъртви и че ще е по-добре да се опитаме да избягаме, ако е възможно. Нямах обувки, тъй като кракът ми беше разранен и бях решил да не ги обувам. Човекът и аз побягнахме надоле по пътя, но скоро ни спря индианец на пони. Ние тогава свихме обратно и тичахме нагоре по билото на планината, и се скрихме зад някакви кедрови дървета, и останахме там до тъмно. Индианците претършуваха всичко за нас и бяха много близо до нас- толкова близо, че чувахме подрънкването /jingle/ на томахавките. По тъмно човекът и аз продължихме, като аз си набождах пръстите на краката по пръчки и камъни. Пътувахме цяла нощ, а на следващата сутрин, точно беше започнало да посивява, видяхме нещо във формата на човек. Лежеше долу на тревата. Приближихме се и беше Джери. Той помислил, че сме индианци. Можеш да си представиш колко се зарадва да ме види. Мислил, че всички сме умрели, освен него, а ние мислехме, че Том и той са мъртви. Беше с пушката, която взе от фургона, за да убие полския глухар, куршумите бяха само тези в пушката.

 Продължихме пътя си до около осем часа. Настигнахме един фургон с двама мъже в него. Бяхме пътували с тях преди един ден, ние спряхме, пък те продължиха, знаехме че са пред нас, ако не са също убити. Краката ми бяха толкова разранени когато ги настигнахме, че трябваше да се кача, не можех да стъпвам. Пътувахме нататък още два дни, когато мъжете които притежаваха добитъка казаха, че няма /не могат/ да ги теглят нито инч повече. Разпрегнахме воловете, имахме около седемдесет фунта брашно, извадихме го и го разделихме на четири торби. Всеки от хората взе около 18-фунтова торба и едно одеяло. Носех малко бекон, сушено месо и един малък юрган- имах около дванайсе фунта. Падаха ни се по половин кило брашно за дневна дажба. Понякога си правехме супа от нея, понякога палачинки, а понякога я размесвахме със студена вода и я ядяхме така. Пътувахме дванайсе или четиринайсе дена. Дойде накрая времето когато или трябваше да стигнем донякъде, или да умрем от глад. Видяхме предни следи от коне и добитък. Дойде утрото, събрахме всичкото брашно от торбите, омесихме го и опекохме хляб и направихме малко супа и изядохме всичко, което имахме. Пътувахме нататък цял ден, без да хапнем нищо, и същата вечер настигнахме керван с овце и осем фургона. Пътувахме с тях, докато стигнахме поселищата /the settlements/, и сега съм в безопасност в Калифорния, попаднах в хубав дом и ходя на училище.

 Джери работи в ..... Добра страна е. Можеш да изкараш от 50 до 60- 75 долара от готвене. Разкажи ми всичко за работите в Щатите и как са всички близки там.”

Martin Mahoney, California, 1860.

          *          *          *