Science Fiction
2054г. България. Ромско-индийския съюз /РИС/ е в безмилостна схватка в спорът за политико-икономическо надмощие с китайско-нигерийския консорциум /Chinese-Nigerian Consortium- ЧайНиК/- с всички възможни средства. А някъде в порутена панелка в аборигенските островчета, все още населени с малки групи българи- Аспарухово /близо до индийския мегаполис Варну/, или Драгалевци /бивш квартал на София, прекръстена от китайците на “Суй-фъ”/, или пловдивския кв. “Изгрев”- близо до обраслата купчина камъни- останки от храма “Свети Пророк Илия”/ превърнат в нигерийско религиозно капище/, пъпчив тинейджър с изпито от “социалните интернет-мрежи” лице се колебае дали да Delete-не носталгично неразбираемите, запазени още от дядо му файлове с изрисувана по фотошопски пъстра шевица. И се пита какво ли е представлявало питието със странното име “хайдутин”, което е “излял” Дельо- в изровената случайно от архива аудио-мостра...

                            =          =          =

Океан, музика и морабеза
На поожулена дървена маса, в нагорещена от атлантическата жега кръчма, в закътан южен залив на остров Сао Висенте- един от архипелага Кабо Верде, известен като острови “Зелени нос”, седят креолите Жозе и Мануел- стари познати, от две съседни села. Попийват от ромът, разреден с кафе, слушат песни от традиционния за острова музикален стил “морна”, и пъдят лениво мухите, които също така лениво-нискочестотно кръжат над масата. По някое време отварят дума за “морабезата”- има ли я, няма ли я, какво е и къде е. Жозе твърди, че “морабеза”- то е да изпитваш симпатия към хората, да ги посрещаш добре, да си добронамерен, възпитан. Мануел допълва- “да, дори когато нямаш нищо, да даваш най-доброто, дори на непознати”. Жозе, който иска заключителното изречение да е негово, обобщава, че то е също “да са винаги искрени и гостоприемни, и никога да не казват обидна дума на хората”. Мануел /който също иска финалът да е негов/- леко изнервено допълва, че “такава каквато е в истински вид- морабезата я има само в неговото село- Моштейрос”. Жозе /доста изнервен/- опонира: “А, не си прав- само в нашето село- Рибейра Брава- сме запазили морабезата!” И така, работата стига до караница, псувни и бой. След като са разтървани от кръчмаря, Жозе и Мануел си тръгват с превързани глави - всеки за неговото си село, всеки при своята “морабеза”...

                            =          =          =

Интелигенцията и пеперудите
Интелигенцията никога не е била фактор- извършител на революции. Тя обаче е давала идеите, маята, които другите са поемали, развивали- и правели революции. Тези които ги осъществяват, са други- политици, герои-смелчаци, авантюристи, мечтатели-фанатици - но не и интелигенти. Образно казано- интелигентите са като пеперуди, които с размаха на мъничките си крилца разпалват искрата- която по “ефекта на пеперудата” запалва голям огън в социалното “стърнище” - това са революциите-  в чийто огън, обаче, често “изгарят” и самите пеперуди. Но там, в пепелта, те оставят зрънца-идеи, умотворения- това са техните пеперудени “яйчица”. От тях после, след възстановяване равновесието в социалната ландшафтна флора и фауна- се излюпват нови “пеперуди”- интелигенти, и цикълът се повтаря отново.

                            =          =          =

Мечтите не измъчват децата,
защото мечтите са неща, които може би утре ще станат истина. Детето стои пред бъдещето като човек пред бляскава витрина с неосребрен чек в джоба. Години ще минат, преди детето да разбере, че с този чек не може да се купи всичко, че той е твърде недостатъчен или дори- фалшив. А някъде между унилото старческо примирение и непобедимата вяра на детето се намира оня период, в който човек върви към щастието като към неотменима цел, страда, радва се, люби, разлюбва и, с две думи, живее истински късия епизод на земните си дни. В този именно период се намираме и аз, и ти. Кога и как да тръгнем, коя посока да хванем и какво всъщност дирим? Животът е един “експеримент”. А колкото до ползата от експеримента- целият живот на мнозина от нас е редица от опити. И когато уморени си отидем от битието, често оставяме след себе си само няколко счупени епруветки, изгаснала спиртна лампа и две-три вещества със съмнителна стойност...



                                         =          =          =