Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2011 00:34 - "МАРА ВРАЧАНКА"
Автор: aquilla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4002 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Мара Врачанка /4
ломчанин залюби.

Люби го Мара, лъже го Мара,
брат й не дава, /2

ломчанин да земе.

Че ломчани са върли пияници,
а врачани са /2

кротки агънца.

Мара седеше пред огледалото –
руса си коса /2

Мара решеше.

тънка си снага Мара кършеше,
дребни си сълзи /2

Мара ронеше,

Ситно си писмо Мара пишеше,
на ломчанин го /2

Мара пращаше...

 

  1.
 ...Влакът пухтеше някъде из Искърското дефиле...  Госпожица Белева излезе от задушното купе, за да поеме няколко глътки въздух на отворения прозорец в коридора. Вонята напредваше И ОТЛЯВО /периодични многопластови талази на чеснова миризма, пот, чубрица и ракия-домашнярка/- колчем вратата на купето се отвореше, И ОТДЯСНО- но с по-префинен оттенък- на коняк, пури и непрани мундири. Оттам се чуваше и офицерска глъчка на подпийнал френски, придружена от кикот, силно шляпане на карти и възгласи от терминологията на бридж-белота. Офицери от френския окупационен корпус бяха “окупирали” купето съгласно всички правила на военната тактика. За да се самоизолира от околния шум и воня, Белева извади от вътрешния джоб на връхната си дреха няколко писма, между които се мъдреше и чупливоизсушено трендафилово цветче, и ги зачете. Беше ги чела безброй пъти. Писма от Солунския фронт...

 2.
...В една гореща лятна вечер, на позициите при завоя на река Черна, командирът на Втора картечна рота също получи писмо. По-точно, отваряйки полагаемият му се пакет тютюн- от колетна пратка от България- попадна на грижливо сгъната бележка: “На непознатия герой- поздрав от М.Б. от В.”  Картечарят отговори любезно, благодари с няколко думи. Кореспонденцията е приключена. Но ето, че за негова изненада, през същото лято, от същата госпожица се получи писмо:

 “Приветливий г-не,

През дивна юлска утрин, всред красива врачанска природа, получавам тъй миловидната ви картичка. Наверно сте се почудили на това, което сте получили и кой знае какви илюзии сте правили, затова Ви пиша. Но то бе фактичен момент. Не помня кога бе това, преди неколко седмици, аз с неколко момичета от нашата улица... квартал, които обработват в заведението хубави папироси за г-дата там на юг с веселост дращихме листчета, за да ги слагаме в пакетите... и драснала съм мисля и аз неколко такива... и забравила съм... И не съм се излъгала... на висока почва са попаднали... Но тъмно ми е да зная на какъв господин пиша- кавалер или семеен. Сюжет от непознати привети, Враца... 1917год. Г-ца М.Б.”

 Женен, не желаещ да праща и получава писма от подобен, макар и женски род, ротният предаде писмото на един от офицерите си- подпоручик Пенчо Будевски, който отговори, и се завърза кореспонденция. Второто писмо от госпожицата гласеше следното:

 “Доблестния ломски офицер г-н Будевски. Нек живей !!!

Навъсена : Августна : утрин. Студения есенен вятър полъхва и поклаща клоните на дърветата и по всичко личи, че есента е на дневен ред. Всред тая очарователна вселена... врачанка, упоена от чародеен нощескашен сън, аз ожидам за куриера, да видя какво ще ми донесе. И какъв сюрприз изнамирам. Бързо зачитам бурливите редове, в които прелюбезния г-н Пенчо изтъква поезичка, прошарена в края с комплимент, но то е факт, разбира се. О, герой, как да ти благодаря... едно задушно “мерси”. Относну г-ну ... направете нуждното запазване. Аз знаех, че той е семеен господин, защото от тех г-да в редкост да са кавалери, но писах, и то е от една учтивост, разбира се. Там относно писмото му до мен и моему до него направете нуждното, защото г-дата каквито сте там на юг, стават доносвания на илюзии и ред други вибрации. Лъх от 42- сантиметрови бризантни привети от г-ца позната вам по четмо. Тя стиска десницата Ви и казва: О, герой, как силно ти благодаря.” Г-ца М.Б.  

 Подпоручикът четеше, и изпитваше все-повече душевна привязаност към тази непозната девойка. Стараеше се, доколкото му позволяваха литературно-поетичните сили, да отговаря достойно на нейните чувствено-миловидни писма. С нетърпение очакваше поредният “ГОЛ АМАЗОН” да донесе пратка писма и тютюн /наричаха така куриерите, защото в ужасната горещина повечето войници бяха хвърлили всички дрехи. Явяваха се “по служба”, скачаха от коня и козируваха голи, само по фуражка /уставът задължаваше фуражката в случай на козируване/- от главата надолу , до пръстите на краката- нито сантиметър чужда материя!
 Съдържанието на третото писмо бе следното:

 “Прелюбезния мен Pierre, Pentcho

Нек живей!!!
Дадох аз воля на мечти юлски
Във всичко дирех сетня забрава
Но найдох мир сал на юг
Де Пенчо там живей.
Пиша пак. И то от желание да поблагодаря на сюрпризното ти с картичка и трендафилов цвет писъмце. Радвам се неземно от момента, който те ми създадоха. Ах, къде да съм и се мерна пред вас, за да видя г-н Будевски, тая запалителна фирма, която от неколко дена силно дразни на съчувствие целото В. Ожидам за снимка, за да видя прелюбезния мен Pierre, Pentcho.
Живей! Светлей! Хубавей! Младей...Сюжет от любезни сърдечности. Г-ца Б.” 

 Будевски имаше желание да се фотографира с най-хубавите офицерски дрехи, но дълго обикаля от рота в рота, но когато най-после намери мечтания мундир- бе тъй голям номер, че се губеше в него. Фотографията не стана, реши да не изпраща гротескни снимки, и отложи снимането за по-добри времена.
 Поредното от нея писмо казваше:

 “Любезний мен Pierre!

Докато чакам Ваша, пращам моя снимка- за да видиш познатата Вам г-ца по четмо. Снимката на задната страна е една грешка- търканото, но в предната и част е самата същност в пълната и грация, каквато съм си и сега в действителност: г-ца от нежния дамски пол на 19 век год., сестра на брат г-н ... /той между другото се противи на нашата кореспонденция/, но аз съм свободна домакиня по своята скромност, гордост и интелигентност ! И нищо особено нема... Ах как неземно желая да се мерна пред вас и видя какъв ефект ще произведе тя. Много ще се радвам, ако във време на отпуска посетиш нашия край и в последствие се запознаем по отблизо. Тук е тъй красиво и дивно движущето се градче В. всред очарователна природа на ... окръг. Наверно сте идвали отдавна тук и затова давам пълна картина на всичко. Прогресирай в обятията на любовта всред южните свърталища на есента.
Ville de Vratza ... Г-ца М.”

 И така, постепенно колелото на сезоните се извъртя в един пълен кръг. С него се променяше и кореспонденцията. Зимните писма имаха дъх на подранили кокичета, пролетните - на теменуга и люляк, летните- на жасмин и здравец, есенните- на хризантеми. Войната обаче, си искаше своето. Недоимъкът, слабото снабдяване на Солунския фронт, нарастващия брой жертви- направиха така , че спомените от настъплението в Румъния- букурещките шантани, крипкарите и вариететките- да изчезнат напълно. Многокомпонентното меню от гостилница “Берлинер” /което в очите на офицерите бе най-силното доказателство за принадлежността на румъните към българския етнос: “1.Slivovitza; 2.зorba ku fide; 3.Gjuvetch national; 4.Puika ku maslini; 5.Salata din krastavec/- бе заменено от комат хляб, полагащ се за два дни. Маларията, тифът и холерата също напредваха неумолимо. Единственото, което поддържаше духът и надеждите на Будевски- бяха писмата и снимката на г-ца Мара Белева...   

3.
 Краят на листопада съвпадна с полученото от г-ца М. Белева ново писмо. То обаче се различаваше от другите. Бе суховато и по “канцеларски” любезно. Текстът гласеше:

 “В лазаретът, находящ се в Кюстендил, на адрес: ул... №... е на лечение лице в тежко здравословно състояние, с неустановен все още произход, по пагон видимо подофицер, без документи за самоличност. При обискът у него бяха намерени няколко писма, разполагаме също с женска фотография и адрес. По време на втрисанията бълнува името “Мара”. Ако адресопритежателят сте Вие, и сте в близки или роднински отношения с лицето- то моля незабавно се явете в горепосочения лазарет, за да се погрижите своевременно за него.”

Странно съчетание на молба и императив! От второто всъщност нямаше нужда- г-ца Белева събра набързо един вързоп с дрехи, и с първия влак потегли за София. За нея това бе “изпитание на любовта”, което тя задължително трябваше да издържи с чест. В душата си усети светла целувка от парченце радост. Искаше и се влакът да би прелетял през Балканът, за да стигне по-бързо...

  От сладкият унес на писмените спомени я извадиха двамата  излезли от тяхното купе французи- френски офицер, който с втораченоразкривена от алкохола усмивка се опитваше неумело, с помощта на също толкова разкривен превод от страна на неговият поназнайващ български адютант – да покани Белева в тяхното купе:

 “-Mais s"il vous plaоt, Нашата офицерска компания заслужава присъствието на мадмоазел.”
“-Ние НАСТОЯВАМЕ за присъствието Ви в нашето купе”.
“Не мога да разбера защо тази paysanne de charme, чаровна селянка- се инати. Имаме пури, коняк... Преведете, че ще и бъде заплатена известна сума, ако успее да възнагради подобаващо нашето любопитство.”

  Виждайки, че словесните покани получават вежлив, но твърд отказ,  грубо я хвана за ръката и задърпа към купето. Мара се отскубна, и на перфектен френски отговори:
-Monsieur l"officierSi vos efforts sur le front militaire est si misйrable et maladroite comme un l"avant des femmes, Vous кtes condamnй а perdre toutes les guerres ! /Господин офицер, ако усилията Ви на военния фронт са толкоз мизерни и неумели, колкото на “нежният” фронт- то Вий сте обречен за в бъдеще да загубите ВСИЧКИ видове войни !/

 Пияният французин почервеня от гняв и унижение. Залитна, извади пистолет и стреля в гърдите и- там, където бе закътала трендафиловото цветче-спомен от подпоручик Пенчо Будевски.

  На последващото разследване убийството, извършено от лейтенант Буланже, остана ненаказано. Заключението на комисията бе: “случайно произведен изстрел”.

 Случило се е в късната есен на 1918г.

 Останалото- е някаква позабравена “стара градска” песен...

                         *                      *                      *

image


Тагове:   Мара,   врачанка,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aquilla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 116105
Постинги: 33
Коментари: 60
Гласове: 527
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031