Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2011 00:26 - "ОТХОДНЯТА НЕБЕСНА"
Автор: aquilla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1914 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 31.05.2011 00:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

“Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.”
/Евангелие от Матея, 5:3/


    -Станой Гунчев, зарзаватчия- не бъркам, нали? Заповядай. Честито, и да почерпиш.
Станой вдигна ръка, за да се засенчи от ослепителната бяла светлина, струяща от отворената пред него огромна порта. Стоеше чисто гол и гледаше недоумяващо излязлото дребно съсухрено старче с грамадна връзка ключове на колана, носещо огромен, оръфан по краищата тефтер.
-Къде съм?
-В Рая си бе човек! Забрави ли вече как оня пияния шофьор те помля барабар със зарзаватчийската количка? Ако не си ме познал още- приятно ми е, Петър. СВЕТИ Петър. Влизай, влизай, не стой гол на течението. Комай си последен за днес, да взема да затворя.
-Свети Петър? Мислех, че си по-висок, едър...
-Всички така мислят! – отговори троснато старчето. -И ти да имаш толкоз години трудов стаж- и ти ще се сбръчкаш като мене. Я ти надникни зад портата- на големия златен пирон виси една дълга бяла роба, мисля че ще ти стане като номерация. Ела да седнем малко на тая пейка, да оправим  входящите документи.

 Докато старецът прокарваше наплюнчен показалец по редовете на тефтера, Станой се огледа наоколо. Дървесно- цветна шарения чак до хоризонта.  Гигантски хибискуси, бромелии и орхидеоподобни цветове, високи колкото човешки ръст, чиито имена едва ли щеше да научи. Зер, познаваше професионално само зеленчуците и няколко вида плодни дървета. По клоните им пърхаха пъстроцветни папуняци. Току над пейката беше разперило корона огромно дърво със златисти плодове.
-Райски ябълки. Туй са истинските- цъфтят и връзват плод целогодишно. Специална селекция. Ония долу на земята са менте –прочете му мислите Свети Петър. – Откъсни си две-три, яж на воля.
Станой не чака втора покана. Откъсна и захрупа лакомо.
-А, таковата... къде е дядо Господ?
-Шефа ли? По божиите си дела, къде... Нали няма началство над себе си, не дава обяснение никому къде ходи и какво прави. Тук, в Рая, аз съм и председател “Приемна комисия”, и изпълнител, и подизпълнител... - започна да важничи старецът. -В началото Господ бе в силата си... Повечето неща тук са негов патент.  После се поизмори, и реши да си назначи помощници- Архангелите. Те пък си назначиха серафими, те пък- херувими,  и така щатът ни стана доста раздут. Сега ако ги питаш какво работят- няма да разбереш. Архангел Михаил е все някъде по военни обучения. Гавраил от “Вестител на тайните Божии” се превърна в клюкар и сплетник. Салатиил от “Молител и застъпник пред Бога”- го удари на доноси. Миналата седмица хванах Уриил да вари тайно ракия от амброзия. А по длъжностна характеристика се водеше “Просветител на душите”. Да не разправям за другите, че ме хваща яд… Занемариха си и земните дела. Не виждаш ли по Земята какво безверие и безвремие е настанало? А тия дребните хвъркати само вятър правят- и посочи две прелитащи ангелчета. След което въздъхна уморено.
-Много крила- повече вятър, а полза никаква. А има нужда от градинари, от зареждачи на птичите хранилки… И да се оплача на Авраам на брадата- все тая. Ела да те поразведа малко- да ти покажа туй-онуй.

  В този момент някой започна да блъска силно отвън по райската порта. Измежду “Пуснете ме вътре!” и “Отворете!” се чуваха нечленоразделни попържни. “За Бога, нямате право... аз направих от християнството официална имперска религия !!!”- дереше се с пълно гърло стоящият отвън и риташе с крак портата.
 -Господин Свети Петре, няма ли да се върнем да отворим на този дето тропа? Ще разбие вратата...
 -Няма страшно- здрава е, от ливански кедър и индийски махагон е направена. Пироните са от най-чиста проба злато. На много навлеци е издържала. Този идва за не знам си кой път. Приживе го именуваха “император Константин Велики”. След Никейския събор такава каша забърка, че още не можем да я оправим. “Рокада- висш пилотаж”, ти казвам. Приравни Исус до Бога, а себе си обяви за божи наместник на земята, какъвто дотогава беше Исус- и така постепенно “отсвири” дядо Боже от лидерството в ранглистата. Използува чистата вяра на хората за политически облаги. Опитах се да обясня на Господ тази манипулация- но той само махна с ръка и каза: “Петре, прави каквото знаеш и не ме занимавай с глупости- имам по-важни ангажименти.” Подготвял, разбираш ли, някакви документи по акредитацията на “Страшния съд”, и не искал никой да го безпокои.
Светията се изплю ядно върху един храст с цъфнали яркожълти камбанки.
- Константин узакони християнството в неговата империя, и затова по изключение му дадох специални привилегии- свиждане с майка му- веднъж на столетие, но той иска статут на “постоянно пребиваващ”.
-А той защо не е одобрен за тука?
-Защото се опита да шикалкави и да хитрее. Знаеш ли САМИЯТ ТОЙ кога се покръсти? На смъртния одър! Това е, като да си извадиш международен паспорт “експресна поръчка” за пред Райската митница. При дядо ти Петър тия не минават! Тука всичко си пише, мо-та-мо!- и потупа дебелия оръфан тефтер.
-А майка му къде е?
-Баба Елена ли? Тя си е тука, в Рая. Поработва в Райската кухня. Горката, без ръце остана. Тича, готви амброзия, пере, чисти... Прегърбила се е като Г-образен винкел. Да не мислиш, че Раят се поддържа изряден от самосебе си? Назначихме два херувима да и помагат в кухненската работа- те седяха “ден до пладне”, и отлетяха с обяснението: “Ние сме членове на “Небесното Войнство, а не кухненски помощници!” Ама не се оплаква жената.
По лицето на светията премина тъжна сянка. 
-Чистите християни, Гунчев- тези, които вярваха истински и за чиито души Елена се молеше - загиваха по римските арени- разкъсани от лъвовете. Навремето ги приемахме по “съкратената процедура”- директно от Колизеума- по сто, по двеста накуп, че и повече. Сега приходящите много намаляха, но щата си остана раздут...

Стотина крачки по-надолу, на полянка покрай лъкатушеща рекичка, Станой видя човеци- облечени като него в дълги бели роби, застинали в статични пози, или извършващи странни движения, или спящи в тревата.
-Туй са блажените. Бедният на земята е богат на небето. Дава му се това, от което е бил лишен долу. Виждаш ли оня, дето тича и размахва ръце като гламав? На земята е бил прикован в инвалидна количка. Сега не може да се нарадва, че тича. А виждаш ли онзи по-вдясно, дето разглежда тичинките на цветчетата с такова усърдие? Приживе е бил сляп. Другият, дето се протяга след дрямка, цял живот е работил нощни смени.
Изреждайки няколко биографии, бръчките на стареца се опънаха в сериозно-намръщен вид.
-Гунчев, тук няма да видиш императори, крале, политици и депутати. Те още приживе са изградили своя “частен рай”. А този е за обществено ползване.

 В този момент Станой усети познатата му приживе режеща болка ниско долу в корема.
-Свети Петре? На мен ми се... таковата... Нещо ме “преряза” стомаха от ябълките. Случайно да имате нужник тука?
-Как да няма- има, разбира се! Наблизо е, върви след мене.
Заведе го до една цветна полянка с храсталаци, наредени в кръг, а по средата на кръга – още по-кръгла дупка. Станой надникна вътре. През дупката прозираха сивобели купести облаци, а в пролуките между тях- далече долу- се зеленееше земната повърхност.
-Ей го нужника. Автоматично аериране. Озонира се отдолу, обаче- само при гръмотевици. Храстите така съм аранжирал, че да осигуряват пълна интимност на посетителя- изпъчи се самодоволно старчето. -Е, засега те оставям.
Станой запретна дългата роба и приклекна, като се стараеше да не гледа надолу през дупката- ставаше му лошо от височината. След миг се изправи и подвикна :
-Свети Петрее !! Ами като няма канализация? То къде, таковата...?
-Сери си спокойно, не се бой! – махна с ръка светиня му. -Отдолу се пада Северозападна България. А точно под дупката е област Монтана. Хайде, аз отивам да видя дали баба Елена е направила компота от райски ябълки- да и затворя бурканите, и да разбъркам амброзията- да не загори.

  Изпод дупката изтрещя озонираща светкавица. Над Монтана наближаваше буря...

                         *                      *                      *

image


Тагове:   Небесна,   отходнята,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariposatracionera - Чудесен разказ! Благодаря ти!
07.06.2011 22:09
Чудесен разказ!
Благодаря ти!
цитирай
2. aquilla - И аз благодаря
17.06.2011 15:04
...за вниманието!-)
цитирай
3. ufff - Да, хубав разказ.
03.03.2012 19:13
Да, хубав разказ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aquilla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 167249
Постинги: 36
Коментари: 60
Гласове: 540
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031