-Извинявай , свободно ли е онова место до вас? Мерси.  

  Закъде пътуваш, господине? Кажи де. Сигур си мислиш, че ние от село сме прости хора, та не заслужаваме внимание... Какво работиш по София? Не щеш да кажеш, значи и какво работиш... Е па толко ли е секретно? Моя син ходи преди време да работи у Щатите. Питаме го- каква работа? А той казва- “секретно е”. Ама после си призна - “шифровчик у посолството ме викат, тате, щото компютерите у нашето посолство- афиф работа, и ЦРУ-то лесно ги проверява.” А нашия посланик нема за интерес американците да ни ровят из компютерите. А Васка Шушувняковица, комшийката, нали е злобарка понеже нейния син Бойко е пияница, и безработен- сал на нейната пенсия лежи- вика, че наш Динко никакъв шифровчик не е работил, а е бил разносвач на пици. Ние после питахме Динко – верно ли е, а той каза- “е как да разправям налево-надесно,  че съм шифровчик, нали ви казах че е секретно!” Толкоз и разбира главата на Васка.  

   Биричка ли попийваш? Нищо, нищо... ти си голем мъж. То мъж без бира е като сватба без право хоро. Ама после ше внимаваш да не ми сриташ чантата, като тръгнеш да я прескачаш по пътя накъде клозета. Вътре има един специален разсад за домати- чешки, от централния пазар съм ги купил. Щото тия ГМО- домати дето ги купуваме и ги гньетеме, са сто пъти по- отровни от... от  на коня мъдете, например. Ти ял ли си мъде на кон? Голема благиня, само че преди да ги сготвиш- требе да ги киснеш седем дена у вода със сол, оцет и джинджифил. Иначе ше се натровиш и ше си изповръщаш чирвата с хастара навънка. Жена ми така се натрови един път, добре че имахме едни лекарства, дето другия ми син Минко ги беше изпратил от Швейцария. Той сега там работи. Минко вика, че лекарствата им скъпи. Иначе всичко “тип-топ”- уредена държава, уредени кантони имали. А не като нашия кантон на село- осран от мишки, гълъби, по земята наядени вестници и восък от свещи. Е как па един кмет не сколаса да прокара ток до кантона! А дедо Рашо кантонера седи отвънка на едно столе, и чопли семки- било го гнус да седи вътре. Питам го един път- бе ти що не вземеш да си пометеш, па да оправиш покрива, а той: “-А, туй кметска работа, на мен си ми е добре тука да си седя и да заглеждам младите булки”. Иначе е толкоз дърт, че може да вика на баба си “како”, ама...  

   Поп Ставри твърди , че Рашо си е малко “грешник”. Голем невестар бил навремето, абе фустогонец от класа- ни дома си знаел къде е, ни легалото. Да не поверва човек, че на младини паднал от покрива на кантона докато оправял керемидите /това си му е и било за последно/, изпочупил си гръбнака и вътре му набили едни шини и пирони големи колкото това бирено шише дето го надигаш. А Васка Шушувняковица нема мъж. И никога не е имала. Нейния Бойко си е “копиле”, така да се каже. Викам на жена ми Тонка, че знам кой е бащата- Рашо кантонера. Тя ме пита- откъде знаеш? А аз си имам неопровержимо доказателство. Сега ше ти го кажа, момче, и на тебе. Бойко по едно време се хвана да прави цигулки- “лютиер” му викат, ама не изкара много. После се хвана на работа  като кранист. Питам го един път: “-Бойко, много си главест, ама акъла ти колкото на едно табашко псе. Я кажи ми ти какво общо има между цигулките и крана?” А той: “-Има общо, дедо Марчо, имаа ! Знаеш ли, като задуха вятър, как струнно свирят трите въжета на крана? До-ми-сол...до-ми-сол... и колкото по-силно духа, толкова по-мелодично излиза.” Аз му викам: “-А ти виждал ли си на дедо ти Рашо кантонера свирнята? Той вади от торището до кантона едни дебели торни червеи, захапе ги  със зъби от единия край, с едната ръка опъва, а с другата дрънка. Колкото повече дъжд е валял, казва, толкова по-хубаво свири торния червей! Та вземи, Бойко, крана и го закарай при дедо Рашо на кантона. Почекайте да задуха и да завали, па направете една филхармония двамата, хихии... Ти ше чегърташ на крана, он ше дрънка на глист...” Тъй че, тая свирня си им върви по наследство. Туй, че навремето видех Васка и Рашо да се въргалят у ливадето към “Посран камик”- си е отделно доказателство… 

   Момче, гледам че бирата те напъна нещо, иди до клозета да не вземеш да се напикаеш... После че ти доразкажем... 

             *             *             * 
Свърши ли работа? Бравос. Де ако обичаш, мръдни мойта чанта малко по-навътре. 

 Бирата, момче, никога не може да е много – клозета, фактически, винаги е много далече. Уф, че жегаа... Да ти кажа, жена ми летото у жегата спеше в кочината. Не защото сме свикнали да спим у мърсотия, а понеже баш тогава из село върлуваха едни цигани, де окрадоха сума ти народ откъм прасета, та за по-сигурно... Яз през това време спех на бостана- щото гладен циганин не пробира прасе ли е, любеница ли е. А то нашите прасета са специална порода- от сой, дето се вика. Навремето дедо намерил едно прасенце при Дачова дупка. Ячко така, чокойско- от Румъния дошло. Сега ще питаш как може прасенце да преплува Дунава? Епа не може, хихи. Дедо разказваше, че Дачова дупка минава под Дунава и излиза у Влашко. Обаче чокоите у Румъния били големи неверници, и за да проверят тая работа- пуснали една бременна свиня вътре, а тя докато се лутала из дупката- родила, излезла откъм нашето село, поотгледала си прасенцата, и после се прибрала обратно в Румъния. А това нашето прасе се било изгубило, и дедо го намерил. 

   Снахата като ни дойде на гости един път, и видя възглавницата у кочината- взе да се муси. Ама когато дойде после да натовари половината прасе у багажника на колата за у градо- не се мусеше. То и у тех не е много за пред хора, нищо че е с две висши. Един път па язе ходих у тех на гости- да занеса другата половина на прасето. Гледам у кофата дето изхвърлят боклука- чорапогащник. Като поразрових- цели осем, и все на пръстите пробити. Викам на сина ми- кажи на снахата да си изреже ноктите на краката, да спрат да и прорезват чорапогащниците. Ти си и мъж, стопанин, тя може и да е с две висши- ама си е за бадева с тая разсипия на пари за чорапогащници. А тя била зад мене, и като ме чу- взе да се кръсти. Абе, техната фамилия все набожни. Понеже и сватята много набожна се пише, като ни дойдат със сватът на гости- първом в църквата се отбият- сватята да целуне иконата на Света Петка, гаче иначе нема да може да преглътне кюфтетата. Ама и там проблем. Дойде поп Ставри един ден при мене- намусен така, и вика- “мен съвест не ми дава, ама вие да кажете на вашата сватя да си се кръсти, свещи да си пали, но да не целува иконата повече. Така ми я омазва с червило, че после не мога да я изчистя до Димитровден.”  Щото икона, момче, с червило не се целува. Червилото, казва поп Ставри, е дяволско изобретение- да подбужда мъжете към греховни помисли. Все едно дявол иконата да целува... 

   Гледам, че си пишеш нещо... ако ти преча, кажи да спрем да си приказваме. Аз съм си приказлив. За мене да мълча е по-трудно, отколкото да си издухам носа у найлонов плик. Като казах плик се сетих, че Васка Шушувняковица ми поръча да и купя найлони за разсада... Те със Жана, другата комшийка,  нещо се беха напърдели... не си говореха  сума ти  време. И за кво? За три “сметеняка”- че били прелетели оградата, и изкълвали на Жана зелето- баш на Десети ноември, и за пет джанки-дришнярки, дето Васка пък уж била откъснала от нейното дърво. Знаеш ли какво е “сметеняк”? Това е една особена кокошка- кръстоска между джинка и нормална. Свалиха Тодор Живков, и на другия ден- оп!- нашите спреха да си говорят. И така двайсе години. Не че за тия години другите са приказвали кой-знае какви умни работи... И на двайсе и първата година Жана умре- казват, от депресия. То ако човек знае кога ще умре- да си изкопае гроба един ден предварително, па да си сложи тутковеца - да не прави калабалък на тоя свет поне последния ден.  

Знаеш ли какво е “тутковец”? Сега ще ти обясня. Мъжът на Жана- бай Тутко, знаеше рецептата за дълголетие, но я пазеше в тайна. Много хора са го питали, но той на никой не я каза. Даже едни учени- китайци идваха у тях- много пари му предлагаха, за да им я каже, той- не и не. Една вечер се бехме заседнали с него у кръчмата, и той по едно време ми рече: “-Марчо, аз братя и сестри нямам, ама ти си ми като брат- нищо че сме комшии. Само на теб ще кажа тайната рецепта. Слушай сега внимателно- “АКО ИСКАШ ДА ЖИВЕЕШ СТО ГОДИНИ, ЧЕ И КУСУР- ТРЯБВА ДА НОСИШ И ЗИМЕ, И ЛЕТЕ ВЪЛНЕНИ ЧОРАПИ. И КАТО ВАРИШ ПРЯСНО МЛЯКО- ТРЯБВА ДА СЛАГАШ ВЪТРЕ И ЕДНА ЛЪЖИЦА “АЛПАКА”- ДА ВРИ В МЛЯКОТО”. Като ми каза тайната, млъкна и очите му се насълзиха. На другия ден Жана го намерила под сайванта- обесил се със сезал. Оттогава в нашето село на сезала казват- “тутковец”.  Така че докато има сезал- споменът за бай Тутко ще живее. Как мислиш, момче- дали пък това не е истинската тайна на рецептата?