“Истината е земя без пътища.”
…Качиха се на метростанция “Мусагеница”. Баба му го “паркира” току пред мен- въпреки навалицата още от първата спирка, успях да намеря място близо до вратата. Огледах го набързо отгоре до долу- плетена шапка с помпон тип “ескимоска”, развързала се и килната на темето, разкриваща остригано нула номер русоляво челце. Под него- изпитателно взиращи се бистронебесни сини очи. Червени, изпръхнали от студа бузи, синьо шушляково, зацапано на лактите яке, кариран панталон и червени PVC- ботушки.
На учтиво-нелепия от моя страна въпрос- “как се казваш?” ми отговори с проницателно-изпитващ поглед, а на следващия също толкова условно-учтив- “на колко годинки си?”- с подкупваща усмивка. “На три”, отговори вместо него баба му. То сложи двете си ръце на главата, с изправени показалчета, като да имитираше “рогца”, и ме мушна в дясното рамо.
“- Показва, че е зодия “Козирог”- пак преведе баба му. Огледах и нея. Спукано дясно стъкло на очилата- привързани с плосък ластик зад ушите, протрито палто от кожа на “изкуствена лисица”. Редно бе да и отстъпя мястото си. Тя обаче с бърз рефлекс настани внучето на седалката /често срещано явление при нас- “седни ти, бабиното, аз ще постоя”- емоционално-демонстративен жест, чиято идея е може би да осигури някакъв бонус пред “Светипетровата приемна комисия”, когато дойде време /пък после се чудят, че порасналите им внучета не отстъпват място на другите баби- като в Чехия например/, но малкият не се съгласи с тази “разстановка”. И тогава той направи следното: огледа набързо стоящите около него хора, хвана здраво една възрастна жена за ръката, а с другата си ръка и посочи с пръст освободеното място. Не покана, а императив. Другата баба не чака повторно подканяне, седна на освободеното от него място: “мерси, баби, голям да пораснеш”... След което той, видимо удовлетворен, се заклати в ритъма на някаква негова си “бодхисатва”.
“Той досега не е казал още нито една дума”- продължи биографичните данни баба му. “Рекох на майка му да го заведе на доктор, да не би да е повредено нещо, ама...абе, несериозни родители!”- и махна досадно с ръка. “Тя работи във Варна, от три месеца не си е идвала да го види, все казва че има много работа, но така и не знаеме какво точно работи. Е, верно, праща пари отвреме-навреме, ама...”
“Обича да го водя сред природата- на полянките под Витоша. Зяпа облаците, вслушва се в чуруликането на птичките. Може два часа да клечи и да разглежда тревата и цветята. Как не го заболяват краката - не ми е ясно.” Каза, че е затворено и съсредоточено дете, с което трудно се контактува. Било го наследило от “опърничавия” характер на майка му, нейната снаха… Дори тръгнало да се ражда в неподходящ момент- майка му получила контракциите в църквата, където били отишли да почетат някакъв християнски празник. Ако не била дошла линейката на “Бърза помощ” навреме – да се било родило там, в църквата /пък и тя не искала да се качи в линейката- едвам я убедили докторите/. Странни съвпадения…
Навярно щях да забравя за случката в момента , в който слязох от метрото, ако преди няколко дни не ми беше попаднала книжка с животоописанието на един от духовните учители на съвремието / противоречива история, доста оспорвана - но коя ли не е?/- Джиду Кришнамурти. В условията на нашия безбожен високотехнологичен век е много трудно да се убеди някаква аудитория в извършени чудеса, или в съчетание на странности в ранната му биография, предопределящи по някакъв начин “божествеността”, или поне “началото” на запалване на искрата на духовно просветление на съответния гуру.
Та, ето какво пише за него авторът: “Кришнамурти бил осмото дете на жена, на която било предсказано, че детето ще бъде някак особено, и тя настояла да се появи на бял свят в стаята за молитви в някакъв храм. Кощунствено-опърничаво изискване, но така и станало.
Растял като често боледуващо дете, бил разсеян, мечтателен и до такава степен мълчалив и неинтересуващ се от учението, че у учителите се създало впечатление за умствена изостаналост. Можел с часове да стои, взирайки се в дърветата и облаците, или да седи на колене, разглеждайки цветя и насекоми. Виждал по тревата и цветовете мънички феи и се удивлявал, че никой друг не ги съзира.”
Цялата му последваща философия е построена върху “инсайд”- озарението, проблясъкът, осветяващ истината и даващ непосредствено проникване в нея. Твърди, че човек не може да достигне истината чрез някаква организация, чрез някакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция. Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда - религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека. Възприятието на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека. Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид- а част от общото съзнание...
Слизайки на спирка “Сердика”, погреднах нагоре към скулптурното изображение на “божията премъдрост”. Заедно със свежия въздух в ноздрите ми нахлуха и въпроси. Дали случката бе моментна прищявка на капризно детенце, решило да бъде център на внимание? Има ли духовни учители, отгледани от бабите си? Дали се прераждат на една и съща дата? Дали не срещнах “очи в очи” преродения Кришнамурти? Може би това синеоко същество, ако и да не стане за в бъдеще “адхяатми гуру”- духовен учител – поне би могъл да се реализира като политик-държавник, или нещо подобно. Притежаваше три от качествата, необходими за един “добър лидер” - да осъзнае непрактичността на едно начинание, да предложи друго- разумно и компромисно решение, и в хода на осъществяването му да се самолиши от ситуационно създалата се възможност за собствена облага.
И въпреки, че философията на Кришнамурти да твърди, че “истината е земя без пътища”- видях “парченце” от нея в отрязъка-път между няколкото метростанции.
Вече знам едно- ако някога го срещна пак, в натоварените часове на метрото- без колебание пак ще му отстъпя мястото си. Сигурен съм, че Той ще го оползотвори по най-правилният начин...
* * *
Дано да е Той.
За съжаление не съм такъв оптимист и предполагам, че има друг проблем.
01.11.2012 22:22
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://cialis-tadalafil.webstarts.com/>comprar Kamagra espana </a> - Kamagra in UK : buy kamagra lovegra uk paypal : Discount for re 5 7 % <a href=http://kamagra-oral-jelly.blog.hr/>Cheap Kamagra online Jelly </a> - wat is Kamagra
