“Избраха си кокошките петела,
избраха го за пети път горките,
една единствено по-смела,
без страх му изкълва очите...”

   Половин час мина, откак бай Кольо свали от каруцата Новият, а на двора цареше пълно мъртвило. Кокошките се бяха изпокрили- очакваха някаква хипотетична “бурна” развръзка покрай внедряването и възцаряването му. Тоя- новият петел, се разхождаше наперено по двора, обикаляше бавно покрай дръвника, клъвваше по някой заблуден червей, изпълзял неблагоразумно покрай ограденото с дялани варовикови камъни бунище, и чат-пат се оглеждаше за “женско”. Току под стряхата на кочината, с наредените позапълнени със стара слама три-четири избушени плетени кошове, съвместяващи функцията на “полози”, се натъкна на Стария- придремващ, с полуотворено дясно око и климнал на една страна гребен- видимо намерил под сянката на стряхата временно избавление от прежурящото слънце.

 “-Ти си Стария, нали... клефаш си тука на сянка”- подхвърли небрежно, без да поздрави, Новият. “-Къде си скрил кокошките?”

 “- Виж какво, младеж...” - започна съглашателски Старият- “дай да се разберем някак си. Знам, че стопанинът отдавна се кани да ми тегли ножът, да ме “пенсионира”, така да се каже, за прослужени години... че съм импотенясъл и нам кво си, разни други глупости... та, предложението ми е такова. Понеже си новак тъдява, ти предлагам като за начало да си разделим кокошките поравно, фифти-фифти. Докато се пообучиш- може бай Кольо да ти е определил изпитателен срок... пък и, да те въведа в графика на зърнохраненето... ще ти покажа на кой стобор да се качиш да кукуригаш за “първи петли”, на кой- за “втори петли”, и така нататъче... ще те светна например от кои дупки да вадиш най-тлъстите червяци...та, договаряме ли се половината от кокошките да задържа, а другата половина- за тебе?

 - Нема такъв филм. Давай всичките кокошки.

 - Нещо не върви пазарлъкът с тебе... хубаво. Ти си новият, ти командваш парада. Хайде поне ми остави Рижка- тя е дърта, кажи-речи набори сме с нея, да ми услажда старините, начи...

 - Абе ти глух ли си. Искам ВСИЧКИТЕ !

 - Брейй, ама си сербез...- почеса се Стария зад гребена. –Тогава  последно предложение. Състезание. Десет обиколки на двора покрай вътрешната страна на оградата. Финала- ей там под Кривата круша. Даваш ми два метра преднина, щото съм по-дърт. Който финишира пръв под крушата- негови са всичките кокошки.

 - Дадено!- клокна, обзет от състезателно-спортна треска Новият. – Давам ти и пет метра аванс, ако щеш. Ще обърнеш петалата още на третата обиколка- камо ли да финишираш преди мене.

  Сигналът на старта се даде като по поръчка от инфрасонорният йерихонски рев на проскубаното байКольово магаре, вързано за дирека на царевичния кош. След първата обиколка кокошките показаха възлюбопитни човки, за да проследят развръзката- все пак, на пангара се решаваше основно тяхната съдба. Втора обиколка, трета... В началото на четвъртата обиколка се чу изстрел, и Новият се превърна в инерционно търкаляща се кърваво-перушинена прашна топка.

 “-Брях, да му се не видяло !...” Бай Кольо свали бавно димящата бердана. Сред рехавия дим прозираше учудено-разочарованият му, пожълтял от качака мустак. “- Чудна работа! Вече пети петел купувам, за да смени стария, че вече е за колене, а те все педераси излизат!”

  Подухна лек ветрец, и сякаш Кривата круша напразно протегна клони, за да короняса неосъщественият победител с венец от крушови листа...

                    #                 #                 #