“Тенчоморац” - невидим дух, който живее като стопанин в дома, който някога е обитавал. Пази от чума, болести и пожари. Към натрапници се проявява като “вестител на смърт”- при здрачаване и през нощта. Тенчоморецът се появява три пъти- последователно…”

 1.

  Тая сутрин даже петлите на Рави Аврам не пропяха… всичко през този ден тръгна наопаки.
  Спас седеше на трикракото столче в обущарската работилничка, и се чудеше с кое по-напред да се захване. Първо- Рави Аврам “цъфна” рано-рано на вратата, и с виковете си разлая кучетата. Кълнеше Йоцо- малкия син на Спас, задето му заклал нощя двата петли- “най-гиздавите” в махалата, без никой нищо да чуе и види, но Йоцо упорито отричаше. Второ- някой през нощта бе разбил портата на Спасовия двор, и тършувал в мазето. Инструментите в работилничката стояха непипнати- явно търсел само провизии. Другата, задната портичка си беше килната до плета открай време…Трето- сметките. “За сая- толко лева, за гьон и лепило… лева”, сметката не излизаше и туй то. Хората нямаше какво да ядат, камо ли да отделят пари за ремонт на обуща. А и самите обувки бяха кът.
  Погледна двата заръждавели големи ножа, с които режеше телешката кожа. По единия си личаха петънца кръв, въпреки че бе старателно измит. Ясноо…
  - Йоцо, хаймана нйеден, ела бързо тука! Защо закла петлите?
  - Тате, така му се пада, защо ни нарича “прошляци” и кълне: “дано братята ти не се върнат живи от южната граница”?  И всичко това, защото иска да ни вземе къщата!…
  Четвъртото- предстоеше…

   Къщата беше една схлупена “плетарка” в близост до Пазвановата поща, оградена от три страни от имотите на Рави Аврам. Спасовия двор беше “апетитна хапка”, Рави Аврам много пъти бе предлагал и увещавал Спас да му продаде градината, за да “закръгли” имота си, но той упорито отказваше. “-Къде да заведа челядта си после, Рави? В Дунава ли да живеем, на каик?”  Аврам също имаше двама сина, но като дойде време да ги мобилизират в армията- златото на Синагогата свърши добра работа. Бяха освободени “по лекарски показания”- Мордохай го мъчел хроничен “майсил”*, а Моше станал “полусляп и не виждал на две крачки”. Зачислиха ги на работа в интендантството. Но, точно когато се чакаше голяма пратка зимни обувки от руското пристанище Рени- в складовете вместо тях се появиха нещавени свински цървули. Няколко от видинските първенци повдигнаха въпроса пред интенданта- да потърси сметка на двамата  братя. Тогава отново се намеси Рави Аврам, за да оправи работата.
Мордохай се правеше на “ощипана мома”, псуваше звучно на идиш* наляво-надясно, докато Моше, като по-спокоен и благодушен, обясняваше научно на простолюдието, че нещавените свински цървули имат своите “предимства”: първо, с тях по-лесно се тича, второ- с цървули по-лесно се скача, и трето- те по-лесно се почистват от калта в сравнение с тежките кожени гамаши. И народът лека-полека се кротна.  “- А то цървул не мое се ремонтира”- отбелязваше Спас. “-Носиш, късаш, хвърляш. Лошо за занаята.” И само малцина  забелязаха, че в същото време имотът на Рави Аврам порасна с още една нива- четири декара, близо до “Владикина бахча”- най-хубавата земя в покрайнините на  Видин…

   - Майсторе, тука ли си? Нося едни обуща, да им сложиш нови цинти, че в тая кал изпопадаха съвсем…
   Спас се изправи, за да посрещне госта и затвори вратата, за да не влиза бръснещия снежец подире му… Новият комендант на видинския гарнизон, капитан Атанас Узунов. Висок, строен 28-годишен млад мъж, с добре оформени мустачки и брада. В чистата спретната униформа мязаше на “тиловак”. “-Защо не си оправиш портите, обущарю? Виж как са виснали!”  Спас се леко подразни от тая забележка. Беше разбрал от старите занаятчии, че Узунов е “инженерен офицер”- а тези не се ползваха с авторитет от страна на обикновените хора. “Тъй ще е, дай им да правят забележки за строшени керемиди и килнати зидове”…Тоз явно няма да успее да стегне опълчението. “-Гусин капитан, ми то целото ни младо княжество е като двор с килнати порти…врагове отвсякъде ни дебнат!”

  След двата дни, през които чуваше непрестанните гърмежи на водещите се боеве,  Спас излезе да обиколи стените на крепостта и отбранителните линии. Капитан Узунов наистина бе свършил огромна работа. Сновеше от редут на редут и постоянно даваше нови указания. Бяха изградени 11 нови редута- осем бастиона и три форта.  Спас чуваше и други непознати думички- “люнети”, “траншеи” и “фугаси”. Бе прекарана и телеграфна линия с три станции. Нова беше и “противопожарната команда”- няколко селяндури, изтъпанени с униформи до една конска каруца с помпа, маркуч и бъчонки с вода. Коментарът на един френски военен кореспондент беше: “безупречно изградена отбранителна линия”. Предният ден, генерал Лешанин бил изпратил специален парламентьор- с предложение за примирие и едновременно капитулация на защитниците при почетни условия.   Тогава опълченците за пръв път чули гръмкия смях на капитан Узунов. “-Но, господа офицери, мен във военното училище са ме учили да превземам, а не да предавам крепости!”, а на заплахата на полковник Димич, че скоро ще влезе като победител- Узунов отговорил- “можете да дойдете, но само като пленник!”

   Близо до Рибния пазар подпоручик Ангел Тодоров бе събрал опълчението. ”-Няма само да стоим и да чакаме. Така губим време и сили… Да покажем на тия надути сръбски петли острието на нашите щикове. След два дни правим “рейд-излазка” извън  крепостта."

  ”ПЕТЛИ…”  Някакво “бръмбарче” започна да жужи в главата на обущаря. Без да мисли много, се нареди в края на доброволческата редица. Тодоров забеляза:
  “-Чиче, ти къде? Стар си за тая работа- иди си гледай дюкяна и обущата.” Спас не отговори- само изгледа прелитащите над строя ято гарги. В редиците на доброволците от опълчението съзря Иван и Петко. Дръпна ги настрани. ”-Вие двамата сте касапи… не сте забравили занаята, нали? Трябват ми още няколко като вас- дето умеят да боравят с по два ножа наедно. Довечера искам  да привържете парцали на обущата- за да сте безшумни като плътеняци. Да намажете лицата и зъбите си със сажди- да сте черни като таласъми. И с по два ножа в поясите- наточени като бръсначи. Другото ще ви обясня довечера.”
   Късно вечерта, в потайна доба, “черната” групичка се изниза от “Еничер капия” в посока- сръбския палатков лагер, разположен на полето пред “Белоградчишката” порта…

4.

 …На сутринта генерал Лешанин беше събуден от суматоха и викове. След минута влетелият запъхтян поручик информира, че в палатките намерили няколко десетки войници мъртви - както си спели, с по две дупки в гърлата …
  - Докладвайте- следи от извършителите?
  - Никаква, генерале! Као да су заиста* тенчоморци!
  - Тенчоморци…бабини деветини! -Удвоете нощните часовои! И да знаете, че дезертьорите и страхливците ги чака военен съд!

  На следващата сутрин- същото. С тая разлика, че намериха и часовоите мъртви, с продупчени гърла. В сръбският лагер бойния дух се срина тотално. Никой не можеше да твърди със сигурност, че ще се събуди жив на следващата сутрин. Въпреки заплахите забеляза се, че има и дезертирали. На генерала бе връчено “представително прошение”- подписано от неколкостотин души, както и офицери- за искане подкрепления от крал Милан, и преразглеждане планът на военните действия. “-Генерале, ми имамо жене и деца, за чега морамо да лежимо у той прлявой*  земли и да чекамо овог влашког тенчоморца да ни изпие крви…”  Няколко по-суеверни войничета от Ужичко бяха навързали сплитки чесън пред палатките, за да гонят “видинския вампир”. “Тенчоморецът се появява три пъти- последователно !…” Тая мисъл се рееше като черен гарван- над сръбския лагер. През нощта никой не посмя да спи…

    На другия ден по обяд, току след поредната неуспешна сръбска атака на Видинското кале, дойде новината за подписаното примирие между крал Милан и Батемберг. Народът, оживен, се беше стекъл на кея, за да посрещне кораба “Голубчик”, който пристигаше, порейки вълните, с поредната доставка провизии, а капитанът радостно надуваше свирката безспирно.

   Спас наблюдаваше оживената суматоха през прозорчето на работилницата. “Опазихме и тая княжеска порта…” Двете врати на двора бяха изправени и привързани с канап. Хвърли поглед към кьошето, където обувките на капитана си стояха, непипнати. “-Леле, забравих за цинтите на коменданта !”

 След минута обущарското чукче заигра в ръцете му, сякаш в ритъма на песента “Ой, Дунаве бели”… Снежецът вече не “бръснеше”, а се стелеше пухкаво връз чаршията.

 Слънцето показа плахо забравения си лик  между облаците, и огря кулите на Срацимировата крепост. “Бяла мечка се женеше”…

* “майсил”- хемороиди
* “идиш”- вид еврейски диалект
* “дамла”- инсулт
* “заиста”/сръб/- наистина
* “прляви”/сръб/- мръсен, кален