На Стефан Цанев- с най-добри пожелания

1. ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

 една страна- Индия. Има я и сега де...но ще говоря в „приказно- преразказно” време. Казвали и „Тъмна Индия”. Иначе не била никак тъмна, ами светла и слънчева. Имало всичко- и високи сини планини /казвали им „Балхани”/, във високите върхове на които живеел бог Тенгри, и красиви долини, с ароматни цветя. Бреговете и се миели от три морета, щото била на полуостров. Хората били усмихнати, гостоприемни и дружелюбни. Носели пъстри носии, говорели над 200 езика. Майката /мадара/ люлеела децата си в люлка, на която казвали „шипка”, пеейки им приспивни песни. Мъжете пък на празника „Дивали” се обличали като диви дяволи, в животински дрехи, слагали маски с рога на главите- правели се на „кучери”- за да гонят злите духове от къщите, танцували в неравноделни ритми под звуците на дарбуката /тарамбука/ и тамбурът /тамбура/. Казвали „ДА”- като клатели глава настрани, а „НЕ”- като я клатели отгоре-надолу. Живеели си добре, докато по едно време откъмто северозапад дошли нашественици- с чалми на главите, царят им се зовял Кардама - с друга вяра и ред, казвали, че тяхната вяра била „правата”, и започнали да я налагат с огън и меч. Били с по-светла кожа, и се назовавали „арии”- демек, от по-висша „варна”- каста. Въобще, разделили народа, който дотогава не знаел, че имало по-висши и по-нисши варни- на касти. Станало тежко да се живее в слънчева Индия. Някои тръгнали да си търсят щастието на юг. Стигнали до чудно красиво място, решили, че това е раят, построили приказен храм, който нарекли „Мадурай”, или „Мадури”- в превод – „мястото, откъдето произлизаме” /брех, и това „мадури” ми е познато отнякъде/...

  После по тези земи дошли железни кръстоносци. Те пък казвали, че тяхната вяра е най-правата, и започнали от своя страна да я налагат с кръст, огън и меч. Да, ама „ариите” и „кучерите” /които междувременно свикнали да живеят заедно, щото предали обичаите и културата си едни на други/- се вдигнали заедно, за да ги прогонят. И кръстоносците яли бой- най-много се били заради един мост- в град Гоа- пристанище на западния бряг на Индия. Най-смел от кръстоносците се оказал един млад рицар- името му било Фернау ди Магаляиш /той по-късно се прекръстил на Фернандо Магелан/- биел се като лъв, но не можал сам да удържи моста, ранили го в бедрото със крива змиевидна кама, но оцелял, останал жив, и после заминал да открива нови далечни земи и морета...

От кръстоносците-португалци пък ги освободили „инглезите”. Срещу инглезите пък ги повдигнал един брамин – Ганди...който така яко завъртял колелото на историята, също като колелото на чекръкът, с който предял...казвал : „ Бъди самият промяната, която желаеш” , мразел машините и индустриализацията- казвал, че ще вземат хляба на хората- а в Индия хора дал Господ, хлябът малко!

2. ЧАНДАЛА

Племена и народи в Индия- бол. Специално внимание ще обърна на уважаемия читател към народа „чандала”. Те били весело племе, обичали песните и танците, цялото племе чандал-арии така си изкарвали хляба. Всичко вървяло добре, докато другите арии искали песни и танци. Но като настанали тежки времена, и на хората не им било вече до веселба- чандала почнали да гладуват, и да протестират. Обаче изпаднали в немилост- щото не им било много зор за излизането от кризата, казвали „ не е наша работа да оправяме държавата, но си искаме нашето! И сме все онеправдани, щото сме малцинство! а сме малцинство, щото сме онеправдани!” и т.н. И понеже не срещнали разбиране, си рекли- „айде да ходим на Запад, тук в тая „тъмна Индия” ни нямат за хора!”

И тръгнали...като три речни ръкава - от районите Гуджарат, Раджастан и Сингх - влели се в един общ поток ... на Запад - кай джа кхате? - Пътували много, минали през Персия, където между другото направили впечатление на тамошния персийски шах с уменията си да пеят и танцуват, тъй че, шахът ги харесал, дал им кози- да отглеждат, и жито-да сеят и да се изхранват- за да останат в Персия и да веселят персите, но ариите-чандала взели, че изяли козите и житото, и отишли пак при шаха за хлеб и кози. Той пък се разсърдил, и ги изгонил- после пък те се разсърдили / ”така е, като сме малцинство!”/ и тръгнали отново- кайта джас?, още по- на запад, по пътя си откраднали една богиня- Барбале- от Грузия, станали авери с едни турчета, и така дошли в Европа, та  джелем-джелем  чак до Немско и Испания / и там веселили с танците и песните си студените немци, поради което ги прекръстили на „сингойнери”, от което име пък произлязло нашето „сигани”/. Така че, уважаеми читателю, нашето роми са потомци на истинските арийци, Хитлер ряпа да яде! /да би го знаел, би се обърнал в гроба, дето го няма./

Май се отплеснах. Думата ми беше за кастите. При нас в България такива няма, но да видим по-нататък какво става.

3. КАСТИТЕ

Брамини- това е кастата на жреците и раджите, ритуално най-чисти. От нея излизат духовните учители- интелигенцията и жреците, и управниците - раджите. Обаче по едно време при духовната интелигенция настъпил разкол- индуисти срещу будисти. Будистите решили- много богове се навъдиха, и не можем да почитаме всички- дайте да славословим  само Буда Гаутама- той сам победил Злата богиня Мара и петте и дъщери- Гняв, Алчност, Себелюбие, Завист, Похот. Но другите решили- аа, не, той от майка е раждан- не можем да боготворим човек от кръв и плът. И пак почнали гонения – на религиозна основа- едни на юг, други на Запад...

Тук ще припомня нещо и за България. В последните петнайсетина години някак си, неусетно, доста от нашите „брамини” също заминаха на запад, сетих се за Свобода Бъчварова, която живее в Аржентина / si, segnora Bachvarova este arhentino…/. Другите пък, дето останаха тук- в такава летаргия са изпаднали горките, че „мани-мани...”

Кшатригас - това е кастата на военните. Често водели войни помежду си /нали това им бил занаятът/, но имало една особеност. Вдигне се, например, махараджата на едното царство- поведе войската си срещу махараджата на съседното царство. Срещнат се някъде- и по алгоритъм- първо псувни и закани, после бой, сеч и т.н...обаче, гледали да е на някое пусто поле с треволяк. В ниви НИКОГА не влизали да се бият! Нивата била свещена, тя им давала хляба и ориза. Оре си, примерно, дядото оризовата нивичка с биволите- и гледа екшън- отстрани бойни слонове, шумотевица, кръв се лее...но него никой не го закача! За пръв път това свещено правило било нарушено от...кой мислите? Александър Македонски! - въвел починът да се унищожава реколтата по време на война- при своето гастролиращо турне по долината на река Инд, а дядото с биволите гледал, и не вярвал на очите си : „бе то война, война, ама да изпотъпкат ориза- такова чудо не е било нивгаш!” Кшатриите водели  войните пролетта и лятото /зер, нема да се бият през зимата- то пък една зима- сняг няма, само мусонни проливни дъждове брулят/.

Вайшите- това е кастата на занаятчиите. Те нямали кой-знае какъв обществен ангажимент, но пък имали ЛИЧНОСТЕН такъв- „сферата на услугите” му викат сега- хребари, лекари, зъбари, ковачи, железари, и търговците май са били тука. Винаги, ама ВИНАГИ били на по-ниско стъпало от кшатриите /пък и при нас така, бюджета за армията ни се равнява на този предвиден за здравеопазването- 15 хиляди професионални военни срещу 7 милиона болни българи, евала/, а и индийската здравна каса не била много петимна да им осигурява кабинети за прегледи, отговарящи на всички нормативни изисквания, затова вайшите-зъболекари вадели /и сега вадят/ зъби с клещите направо на улицата, в прахоляка.

Другите касти пък не ги броели за нищо- това са „париите презрени”, дето се пееше в една позабравена песен. Тургам ги в една група, като ги споменавам бегло:

 Шудрите- това е  кастата на полу-робите. Тук влизали певци, музиканти, артисти /работата им била да развличат и забавляват по-горните касти, абе да правят живота им по-комфортен и приятен/. Къмто нас се наблюдава и една друга група в тая група- футболисти, но тук е Европата, демокрация, и те не са никак роби, а като че ли на тях  по-горните касти им  робуват- справка – виж годишната заплата на Бербатов- сравни я с годишния доход на един средностатистически лекар-ординатор в някоя окръжна болница!

Лакшмитата- това са мъже, специален вид, нещо като монаси, посветени на богинята Кали /или Лакшми / - отдавали и почит, като се обличали в женски дрехи, и задоволявали сексуално други мъже /момент да се сетя има ли у нас такива- май има един, води собствено шоу по Ти Ви Две /

Далитите- „недокосваемите” – подхвърлени деца, сираци, тия дето не ги знаели от коя майка и баща са /един наш „брамин”, който живее в Канада- Алексо Петров- направи филм – „Баклава”за домът за деца без родителски надзор в Бургас/ психично болни, кхандияри-гробари, боклукчии и т.н. въобще дъното на долните касти не се види, много касти, много нещо, над 1000 са...

 Пулкасът, например, не е никакъв човек, а „муле”. Това е кръстоска между представители на различни касти- примерно, шудра се залюби с кшатрий, и се роди детенце. Катърче, един вид. / „Фолк- звездата Емилия роди дете на бизнесмена Коко Динев...”- ама това детенце, да е живо и здраво, при нас влиза директно в браминската каста- абе, объркана работа, „тъмна Индия...” /

4. ИЗВОДЪТ

Той е един и за Индия, и за България. Брамините трябва да се събудят, да излязат от летаргичната  медитация, и да  поведат народа. Кшатриите- да признаят вайшите за равни,  и да си поделят бюджета по братски. Лакшмите и шудрите да спрат да се правят на брамини  / „Ще направя всичко, което зависи от мен, но един ден ще стана министър на културата”- Азис/ и всички заедно да разберат, че и пулкасите, и далитите, и всички други парии- са хора.

А дядото с биволите и нивичката? Какво да го правим? Въобще, какво да правим с тази „изпотъпкана нива” – България? Сетих се за една случка, разказана ми от моята тъща- леля Йорданка, да и даде Господ дълъг живот...Когато била малка, работели на една камениста нива в село Стубел, в местността „Пирея” /така се казва не защото Стубел е до Атина, а идва от един упорит бурен- „пирей” му викат/. Та, опънала на работа четирите момиченца майка им- баба Мария, с мотиките, на борба с пирея и сухите буци пръст...но, те по едно време се изморили, и казали- „майко, не можем повече!”, а тя им рекла- „добре, починете си малко”. Но тъкмо седнали, и баба Мария им рекла- „Ее, дечица, хайде поне докато си почивате- събирайте камънците из нивата и ги изхвърляйте настрани!!!” Яко, а?

Ето ЗАТОВА малкият ни народец не е изчезнал, както други славни народи в миналото, а винаги е възкръсвал, като упорит пирей, на тая земя. Заради тази хитричка тактика с „камънците”.

Та това е рецептата и за в бъдеще, уважаеми читателю.

Докато си почиваш, събирай камънци!

Другото ще се нареди от самосебе си.