“ПЕЦАТА и ПОПЕЦА”

/всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!/

 1. ТЕ СА НАБОРИ. Не само, че са набори, ами са родени в един и същи ден, и в един час. Майките им- приятелки. Едната като почнала да ражда, другата рекла- е аз кво още чакам, започнала и тя и изненадала доктора и акушерката, та се наложило по спешност да вкарват още едно “магаре” в родилното помещение. То тогава в Ново село имаше и родилно, и ортопед, и “уши-нос-гърло…”

Имаше си селото и забележителности. На първо място, баба Мезие Гуангата. Тя беше от турските цигани, врачуваше. На боб, карти, кафе, тва-онова. И познаваше. Даже идваха и от другите села да им врачува. Някои казваха- това са двете най-добри врачки в България- Петричката врачка, и Новоселската врачка. А иначе “гуанга” беше прякор,  идваше от една диалектна местна дума, не съм я чувал никъде на друго място в България- така на новоселски наричаха “мравка”- баба Мезие беше дребна женица, вечно забързана нанякъде, като мравката в приказката, дето срещнала щуреца.

На второ място- поп Минчо. Тоя поп Минчо беше странна птица, в делничен ден- трезвен като кукуряк, дойде ли важен църковен празник- от предстартова треска ли, що ли?- се натряскваше с ракия…но за това след малко.

   Та, за двамата герои. Животът им доста се преплиташе до едно време…заедно учеха, заедно бяха в казармата, заедно постъпиха във ветеринарния институт… Те имаха някаква особена, кармична връзка. Иначе много се различаваха. На единия му викаха “Попеца” по две причини- първо, щото фамилията му беше “Попов”, и второ, щото имаше една мечта- да се изсере в калимявката на поп Минчо. А тая му мечта си имаше предистория- беше унаследил омразата на баба си Фица към тоя същий поп, която омраза пък също си имаше предистория- едно, че попът ходеше пиян на литургия /а баба Фица беше доста набожна, помнеше наизуст вероучението от второ отделение/, и друго- щото беше сложил една кокошка да мъти в олтара /по нашия край им викаме “квачки”/ и на един Великден ли беше, не помня, попът хъмкаше нещо нечленоразделно, с по някой “Амин!” тук-таме из хъмканиците, и точно когато произнесе някакви сакрални думи от типа на “Откройте ся, двери, да влезе Словото Божие!!”- и настана тишина, иззад иконостаса се чу едно “Клок-клок!”, после “пиу-пиу!”, и след секунди изпод вратичката излезе квачката, а след нея се извървиха всичките 10-15 пиленца! Ужас! Тогава баба Фица го кълня и пустосва до вечерта.

   Попеца…Веднъж беше успял да открадне калимявката на поп Минча, събрал дечурлигата… хилеше се, правеше маймунджилъци, подлагаше я под задника си, уж да се изсере в нея, така го и намери поп Минчо, и такъв шамар му залющи, че затвърди и бетонира завинаги Попецовата омраза към религията и всичко християнско.

   Пък Пецата- щото беше “Пецев”. Като стана на девет години, почна да мрънка на майка си да му купи рибки. Аквариумни рибки. Купиха му, но му казаха, че той ще требе да си ги храни. И Пецата си ги хранеше. Можеше да стои с часове до аквариума, и да гледа гупите и молинезиите как ядат, и се гонят из аквариума. Обаче…мина известно време, и Пецата направи алергия към сухата храна за рибки, “Дафния” и казваха, били некакви изсушени водни бълхи. И дали от дафнията, или от това че се къпа в студената река един път, почна да боледува- ту бронхит, ту пневмония, ту бронхопневмония. Попеца пък обичаше да рита футбол, на поляната пред къщата на Пецеви, с часове ритаха. Пецата ги гледаше през прозореца- с часове ги гледаше, щото родителите му махнаха и дафнията, и рибките, и аквариума. Попеца отвън на игрището - сополи зелени му висят като сталактити от носа, мръсен и разгащен като циганче, “гърбо му все надвор”, както казваше баба му Фица, и докато Попеца гонеше калната топка и сегис-тогиз викаше- “Дай фал бе, педерас!”/без хабер да си няма какво означаваше тая дума/, баба му Фица стоеше резистентно отстрани досущ като страничен рефер, с вафла в едната ръка, в другата- с  мръсна носна кърпа, и час по час влизаше нерегламентирано на терена, за да му секне изкрящозелените изумрудени сополи, или да му тика вафлата в устата.

 Попеца пропуши точно когато Пецата бе надлежно диспансеризиран с “астма бронхиале”, родителите му почнаха да го водят по болници, по Сандански, и той така си и израстна- хилкав, блед, вечно освободен от уроците по физическо възпитание. Докато Попеца през това време възмъжаваше и заякваше, сополите му спряха да висят, превърна се в готин чернокъдрокос младеж с атлетично тяло, момичетата взеха ТАЙНО да се заглеждат по него /щото го коментираха ЯВНО, на момичешките си сбирки, че бил голям глупак и нямал грам мозък в главата си, хи-хи-хи/ …пък и той по тях…и докато Попеца лека-полека почна да върти гаджетата “на чекрък”, момичетата си умираха от кеф да лепят дъвки в косата на Пецата, и да се забавляват, докато той се опитваше да ги махне от главата си…

  Пецата на два пъти си изпати сериозно, единия път- ОТ  Попеца, втория път- ЗАРАДИ Попеца. Първия път- на един урок даскалицата вдигна да изпитва Попеца за Иван Рилски, пък той мълча, мълча, и точно когато учителката му се закани, че ако не изтръгне поне едно изречение от рошавата си глава, ще му отцепи двойката, Попеца се напъна, и рече: ”Иван Рилски…е бил известен пещерняк- пустинник”, и всички прихнаха да се смеят, най-много се смя Пецата, ама Попеца забеляза това, и в междучасието го издебна, и хвърли един камък, който му разби устата, и му счупи предния ляв зъб. Втория път- когато се сбиха Попеца и Иво Гарвана след един баскетболен мач- тогава Пецата се хвърли да ги разтървава, застана между двамата, и по погрешка отнесе един ляв страничен, предназначен за Попеца. Ударът му извади долното чене от дясната мандибуларна става /Гарвана беше левичар/, после му го наместваха, но така и периодично ченето вдясно си го болеше през целия живот.

  Пецата, обаче,  беше нещо като “душевен еколог” на Попеца.  Винаги когато Попеца беше в “смрадно” настроение, или беше попаднал в черна житейска дупка, търсеше компанията на Пецата…канеше го на кафе, питаше го разни житейско-философски работи, искаше от него отговор, примерно: “Пеца, оплел съм се като шебек в чорапогащник…а кажи като си по-умен от мене, що Галя и Силва са хубави, и ми харесват- ама не ме разбират, пък Юлка ме разбира, ама е ниска, трътлеста и грозна?”, и други, от тоя сорт, а Пецата се усмихваше загадъчно, и винаги му даваше един и същ отговор- “не знам”…и откъде можеше да знае, на него определено не му вървеше с жените. Хареса си някоя, ама…задръстеен, не смее да я заговори, да я покани на кафе. Два пъти има премеждия покрай “тънката част”- пак заради Попеца. Първия път-

  2. В КАЗАРМАТА. Избутаха двете години, къде с арест, къде с награда отпуска-петарка за добра служба, и като им останаха два месеца до уволнението, ги пратиха на един учебен полигон- където поделението провеждаше учение веднъж месечно, нещо като “пазачи”. Идилия, природа, всичко точно…докато по едно време

…ДОКАТО ПО ЕДНО ВРЕМЕ  на полигона се отпочна някакъв строеж- пристройка за преспиване на офицерите. Те дотогава си имаха един офицерски фургон- хубав, спретнат, отоплен, с две помещения, общо 4 легла. Та, един ден чуха бръмченето на офицерския джип, от него слязоха майорът, капитанът и старшината. Майорът- да огледа строежа, да даде указания на капитана, той от своя страна- да даде указания на старшината, а той пък- да нареди на войсковия състав, т.е. редниците Попов и Пецев, как да продължат със строителните дейности и варосването. Обаче…накрая от джипа се изсули и едно червенокосо създание от женски пол, около трийсетте, с лунички и дяволит поглед…била учителка по история, се разбра отпосле, преподавала на децата уроци за силата и духа на българската войска през вековете, пък в случая правела “собствено проучване”, един вид…и, вместо да получат инструкции по отношение варосването на помещението, старшината им възложи задача- да подготвят офицерския фургон- метене, чаршафи, калъфки за възглавници и т.н., като за преспиване на четири лица / ”а, и една ваза с цветя да сложите на масичката!”/, но после се почеса зад врата и каза- “абе, айде оправете три легла, ще икономисаме един комплект чаршафи, пък ще видим…”, та, задачата на Пецата беше да приготви вечеря, а Попеца- да приготви фургона. Същата инструкция получиха и на сутринта / то каква сутрин, десет часът си беше /- но обратното- Пецата да оправи фургона, а Попеца- да приготви обяд. Задачата на Попеца беше като че ли по-лесна- щото Пецата като влезе, се хвана за главата- офицерския фургон мязаше на яташка къща след полицейски обиск! Бяха “оправили” учителката по етапен ред- първо майора, после капитана, после старшината…

Пецата тъкмо оправи, и старшината ги привика и двамата, като намигна съучастнически:

  “-Айде сега вие, другари бойци, ваш ред е, покажете на тая госпоица какво може българският войник в леглото, ма да знаете, че немате много време, ние обедваме и веднага тръгваме с джипа и Мерито за градо…”/Кой каза, че командния състав не го е грижа за войниците?/  Попеца се изпъна в стойка и радостно израпортува: ” Ухаа, тъй вярно, шсе стараем, другарю старшина!” Пецата обаче, отказа най-категорично да защитава войнишката чест, и избяга на полянката над фургона, където

КУЧЕТО ДЖИНА  влачеше поредния камък

/ това куче беше много умно, и странно при това…немска овчарка, имаше връзка с един “вълчак” от съседното село, родиха се три кученца, които обаче умряха на следващия ден…Пецата рече- хайде да ги погребем душиците, Попеца каза- ти не си добре с акъла- ще ги хвърлим в реката, обаче Пецата заплака от яд, прояви някакъв инат, и се наложи…изкопа един гроб до най-големия бор, уви всяко поотделно в партенка, нареди ги едно до друго, и внимателно ги покри с пръст, даже си помисли за момент дали да не забоде един дървен кръст отгоре, но се сети, че не са кръстени /все пак, бяха животинки/, и се отказа. През цялото време, докато Пецата извършваше погребалния ритуал, Джина стоеше до него, по-точно седеше, и гледаше с едни големи черни очи. Когато Пецата свърши, кучето стана, и се отдалечи бавно. След малко се върна с един голям камък в уста, и го сложи върху гроба. После- пак. До вечерта се оформи купчина, колкото събира една ръчна количка, това продължи и следващите дни. За два месеца тая купчина нарастна неимоверно, а на кучето му се протриха зъбите от носенето на камъните.Това, между другото./

Та, Пецата се заигра с кучето, което скачаше върху него, а той се отдръпваше, като го примамваше за следващия скок…и така, заднишком, изведнъж се спъна в …откритата печка, която представляваше три реда  иззидани тухли, под формата на буквата “П”, върху тях- дебела ламарина, отзад стърчи кюнец, и СЕДНА върху нагорещената ламарина /Попеца беше напалил печката здраво, за да пече пържолите, чушки и крадени картофи за гарнитура  / те тия картофи ги крадяха от нивите на съседното село, промъкваха се като диверсанти с една тесла, и изравяха за една минута около 4 килограма картофи / едва ли имаше друга армия по света, където могат да се похвалят с такива военни умения ! /

та, седна Пецата със сайлоновите си гащи на печката, те мигом се стопиха, и задника му изгоря неимоверно, той скочи, като се държеше за гъза и крещеше от болка, обаче точно тогава – ЧУДНА РАБОТА! – от помещението, дето спяха двамата, и където Попеца се беше усамотил в сладострастие с учителката, изхвръкна същия този Попец, чисто гол, целия в сажди, като крещеше и се държеше за задника ! Всъщност вътре, в същото време, се било случило следното- редник Попов, зает със задачата да провери наистина ли, аджеба, кревата му издържа на сеизмични трусове от порядъка на 9-а степен по скалата на Рихтер, така го бил разклатил, че таблата откъм краката му се откачила, шибнала печката, която пък се извърнала и паднала, кюнците се разглобили и се стоварили върху задните части на Попеца, и го изгорили! ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК! Карма, кво да праиш…

Втория случай беше вече във

3. ВЕТЕРИНАРНИЯ ИНСТИТУТ. Един прекрасен сесиен ден, йоще в първи курс, Попеца доведе в общата квартира колежката Славка “Слънцето” /наричаха я така, щото не отказваше на никого и “огряваше” всички мераклии от випуска/, та…Пецата, нали си беше инат, отказа най-категорично да освободи терена, под предлог, че няма никакво време, и трябва да се бори с конспекта, ма пък Попеца прояви още по-голям инат, и реши да се заеме със Славка ВЪПРЕКИ конспекта на колегата си, та…четене ли бе, да го опишеш…кревата на Попеца скърцаше /ех, този магнитуд по Рихтер!/, а Пецата опитваше да чете въпроса за плодовитостта на някои породи свине:   

“…Женската свиня от породата “Ландрас”/”скръц-скръц”/, в зависимост от възрастта си, /скръц-Ох!-скръц/ опрасва между осем и дванадесет прасенца  /скръц-Ох!-Ах!-скръц/, които трябва да се ваксинират…на двайсетия ден от раждането си /СКРЪЪЪЪЪЪЦ!/” и, понеже скърцането го разсейваше, той почваше изречението отначало: “Женската свиня…/скръц-скръц/…”Ландрас”- скръц…и т.н., докато след тридесетото прочитане му писна и избяга навън. Де юре, това бе най-добре запомнената фраза от учебника, де факто Пецев взе изпита, въпреки че не му се падна точно тоя въпрос, а Попов бе скъсан, и за зла беда продължи да бъде късан, и така и не стана ветеринар, щото загуби студентски права…но, междувременно, се зае с по-изгодна дейност- първо, покрай ембаргото във връзка с войната в Сърбия започна да прекарва контрабандно бензин в туби и резервоари, след това се свърза с някаква групичка, дето фалшифицираха долари, след това започнаха да пласират същите тия фалшиви долари в Сърбия, и точно когато Пецев получи дипломата си за ветеринарен лекар, Попов бе хванат и осъден по бързата процедура от сръбските власти, и търка наровете в един сръбски затвор в продължение на няколко години, и тук кармичната “нишка “ между двамата се прекъсна.

Такааа…

Та, докато Попеца търкаше наровете, Пецата бе назначен на работа в районния отдел на Държавния ветеринарно-санитарен контрол /ДВСК/, ожени се. Ще кажете- дотук кой каквото си е заслужил. Да, ама…житейското махало клима- клима в една посока, пък тръгне наобратно.

 А НАОБРАТНОТО тръгна така…но да взема да посъкратя малко материалчето, щото виждам как читателите с нетърпение чакат развръзката, и си викат- ее, доктора тоя път писал, писал, та се олял…

  След една година имаше съкращения в службата, и кой бе уволнен пръв?- Пецев, щото бил с най-малък стаж и опит, и дипломи от курсове, и специализации, и квалификации…след още една година, понеже жена му постоянно го критикуваше, че не може да седи така, да се хване поне такси да кара, но той- инатлия- непреклонен, казваше и- “не постъпиха честно, но след някой и друг месец в ДВСК-то ще се сетят за мен, и пак ще ме назначат да работя там, все пак тая една година показах желание за работа, всичко съм си изпълнявал…”, но те така и не го повикаха, и той кандиса, хвана се таксиметраджия, но пък не изкарваше достатъчно пари, та почна да работи и нощем, спеше от десет вечерта до три сутринта, и пак яхваше таксито, но пък жена му беше още по-недоволна /естествено, тя не му виждаше очите/, тя пък си хвана любовник- един военен, хем се виждаха по-често, отколкото с Пецата, хем фуражкаджията повече пари и даваше…Пецата обаче ги хвана, тегли и един бой, тя си събра багажа и отиде при военния, Пецата пък го удари на пиене, после пък един пиян деветокласник, без книжка, му помля таксито тотално, той пък се сети, че Митака- братът на жена му, мафиотчето  / дето Пецата много пъти му беше давал пари назаем, които оня проиграваше в казиното/- му е длъжник, отиде да си иска заемите, Митака пък го изгони, и точно тогава му се обадиха от окръжната болница- че баща му е болен от рак, и е неоперабилен, да си го прибере в къщи и гледа докато му дойде умирачката, Пецата го гледа-недогледа, като всеки ден ходеше в кръчмата, където се засичаше често с поп Минчо, а след един месец баща му умря, в ръцете му. Погребаха го на другия ден, на погребението бе дошъл и един негов съученик. Пецата като го видя, се сети за Попеца, сети се също и, че покрай върволицата делнични дни и проблеми не се бе чувал с него поне от няколко години, не само това, но и не знаеше къде е в момента, та попита съученика, който му каза- “абе, чух че бил в Щатите, имам някакъв негов номер на джиесем, но не съм му се обаждал, но ако искаш щи го дам…”, даде му го, и Пецата веднага звънна. Отсреща се чу глас: “Хелоу, хус деър?”- Попецовия глас.

“-Попец, аз съм бе, Пецата.

 - Оо, как я караш, Пеца, мачка патката да ти яде?

 - Ами, баща ми почина, днес му беше погребението, разведох се, карах такси…удариха ми колата …, пък Митака, мафиотчето, на бившата ми жена брат и де, не ще да ми върне заема дето му дадох…” и замълча, щото се сети, че тия факти нищо не говорят на Попеца.

-Абе, Пеца, жив ли е поп Минчо още, да му сера у калимявката?

-Жив е, Попец, същия си е… А ти как си? Къде си?

- Аз съм в Чикаго, братле, имам фирма за…автокаргопревози, двайсет тира…добре съм, не мога да се оплача, ожених се за американка, тъстът се оказа паралия, милионер…айде, че ми звънят клиенти по другия жисем, обаждай се…” и затвори.

Пецата се отби в кръчмата да удари по едно-две уж за бог да прости, но усети, че пак се появяват ония сълзи- от яд, дето плака заради кученцата... В кръчмата се засече с поп Минчо. Натряскаха се и двамата. По едно време попът реши да си ходи, Пецата тръгна след него. Дръпна го за расото и му каза:

-         Отче, хайде да ходим в църквата, да ме изповядаш…

-         Бегай легай.

-         Айде бе, заради баща ми, нали бяхте приятели… “ и така прояви оня свой инат, че попът- хън-мън, отстъпи и го заведе, олюлявайки се, в църквата. Там Пецата му разказа всичко-

и за рибките, и за дъвките, и за болките в ченето, и за кучето Джина, и за таксито, и за развода…/” Отче, слушаш ли или спиш? Слушам, бе…”/ Като свърши, каза:

 - Дай сега акъл, попе. Как да живея нататък?

 - Ти, чадо, чел ли си Библията?

 - Чел съм я.

 - Ми прочети я пак, де. Библията всичко казва, преччупвай всичко през призмата на Библията, вссичко е измислено, така да се каже…живота се повтаря, вссичко го пише там!”-  преплитайки си езика, ломотеше поп Минчо, видимо не беше в състояние в момента да измисли нещо по-мъдро, та затова се позоваваше на Библията.

-Не, не…Кажи ми- ЗАЩО Е ПО- ЛЕСНО ДА ПОНЕСЕШ НЕЩАСТИЕТО, ОТКОЛКОТО ЛОШИЯ КЪСМЕТ?

- Слушай…я иди по-добре да спиш, пък утре, като си отпочинем и двамата, ще ти отговоря.

- Ти не разбра…няма да те пусна, докато не ми отговориш- ако щеш питай Господа, ако щеш- Дявола- защо на някои животът е пъстър и хубав като приказка, а на други- гаден? Кажи- ще се оправи ли тоя наш скапан живот?

- Калояне…слушай сега…знаеш ли какво е казала баба ти Мезие Гуангата, като заженила внучката си, и я питали сватовете дали е девствена булката?

- Не знам.

- Погледнала нагоре, после надолу, после казала: “А ДАНО…МА  НАДАЛИ…” Така и нашата работа, Калояне…