Въгарец- лат. Cestre Hypoderme, старослав.-“угорица”- подкожен червей, личинка, която от край време тормози едрият рогат добитък, един подвид личинка носи екзотичното име “Луцилия”…на името на същата Луцилия, съпруга на римския философ Тит Лукреций Кар, най-добрият ученик и последовател на учението на Епикур…и докато Тит усъвършенствувал теорията за атараксията, си навлякъл недоволството на Луцилия, тъй като не спазвал съвестно съпружеските си задължения…на която пък една баба-знахарка и казала тайна рецепта за приготовление на силен афродизиак от същите ларвички- счукани в хаванче, сварени и прецедени, и така- Луцилия му сипала тройна доза във виното- за да обича само нея, силно да я обича…но след като гаврътнал вълшебната смес, Лукреций взел, че умрял…но, според друга версия, философът силно се поколебал от поставеният от съпругата му ултиматум: “Или аз, или тъпата ти философия!”…и тъй, като не могъл да избере, решил да се раздели на две равни половини…с помощта на един меч, който забил в корема си, но пък, книгите му прелетели 1700 години във времето и пространството, докато кацнали на прашното бюро на абат Пиер Гасенди- който пък, докато кихал от наслоената върху старите книги прах, написал биографията на “въртоглавия” Тихо  Брахе, на когото всъщност не главата се въртяла, а траекториите на небесните светила, кръжащи върху гънките на мозъка му, докато в един прекрасен ден се наредили в една астрономическа редица, и причинили “пълно мозъчно затъмнение” в главата на Тихо, но за сметка на това го мъчили цели 50 дена, докато предаде богу дух…щото Светия дух се явява чак на петдесетия ден, според евангелската баптистка църква, в която водели всяка събота сополивите хлапаци – приятели Арно и Пит, някъде в щата Оклахома…и те скучаели, както може да скучае палаво момче в баптистка църква, обаче едно нещо им харесвало там- песните, с които прославяли Бога, и те почнали да учат да си ги пеят, двамата, с банджото на Арно…и когато седнели на дървените стълби да си дрънкат, около тях се събирали момичета- коя от коя по-хубави, които ги слушали в захлас, и ги карали да свирят още, и още…а пък Арно имал един братовчед- Уди Гътри, който, като видял какво става, го хванало яд, че около него няма такива хубави момичета; спазарил с един амбулантен търговец раздрънкана китара…и почнал и той да чегърта, но забързал темпото…и станал баща на рокабилито, от което пък се пръкнал рокендрола…който окрилявал американските млади мъже в Нормандия, където работата им никак не била лека, та Уди взел дърводелски молив, написал на едно листче “Тhis Machine Kills Fascists”, лепнал го на китарата и отпрашил за Северна Франция…в чиито тучни ливади пък се отглежда най-хубавата порода крава- “Монбелиард”, която от край време бива тормозена от една личинка, като…като “въгарец в задника”…